Top Banner
Мъдрост и състрадание Мъдрост и състрадание Далай Лама Далай Лама Предисловие Представянето на всеобхватното значение на Далай Лама би било почти невъзможно начинание. Настоящата книга-разговор е толкова важна, тъй като в нея той сам говори за своя живот, за тибетския будизъм, за диалога между будизма и съвременния модерен свят, за религиозната свобода на Тибет, за отношенията между политика и религия, духовната криза в благополучието и различните представи за щастие. Далай Лама е световен феномен. Като религиозен и политически ръководител на тибетците той се е отдал на грижата за благото на народа си. Но многообразието на неговата значимост и роля могат да запълнят хиляди страници. Макар от дълго време да поддържахме контакт, едва преди три години успях да се срещна лично с Далай Лама. От раз си допаднахме толкова добре, сякаш бяхме стари познати. Оттогава ни свързва приятелството. Най-много ме впечатлява дълбочината на неговата мъдрост. Той като никой друг олицетворява старата китайска поговорка, че великите посветени се показват в обществото често като незабележими и обикновени хора. Смирението и скромността, детинската му веселост и искреност заблуждават мнозина, които не могат да забележат изключителната личност Далай Лама. Въпреки, че е отраснал в изолация в двореца Потала, той има забележителната способност да съпреживява ударите на съдбата на обикновените хора. Още при първата ни среща си говорихме за това, колко много тибетци и хан-китайци са изстрадали подтисничеството на китайския комунизъм. Огромното състрадание на Далай Лама обаче обхваща съдбата на всички страдащи народи по света. Той се застъпва за освобождаването на всички хора, чиито права са отнети от тоталитарни режими. И това е повече от необвързваща проява на толерантност. Искам да изразя почитта си пред Далай Лама като пред просветен с огромна далновидност, безупречна добродетелност и голяма мъдрост. Ню Йорк, през ноември 2001 г. www.spiralata.net www.spiralata.net 1
74

Dalai Lama

Nov 08, 2014

Download

Documents

book about Dalai Lama
Welcome message from author
This document is posted to help you gain knowledge. Please leave a comment to let me know what you think about it! Share it to your friends and learn new things together.
Transcript
Page 1: Dalai Lama

Мъдрост и състраданиеМъдрост и състраданиеДалай ЛамаДалай Лама

ПредисловиеПредставянето на всеобхватното значение на Далай Лама би било почти невъзможно

начинание. Настоящата книга-разговор е толкова важна, тъй като в нея той сам говори за своя живот, за тибетския будизъм, за диалога между будизма и съвременния модерен свят, за религиозната свобода на Тибет, за отношенията между политика и религия, духовната криза в благополучието и различните представи за щастие. Далай Лама е световен феномен. Като религиозен и политически ръководител на тибетците той се е отдал на грижата за благото на народа си. Но многообразието на неговата значимост и роля могат да запълнят хиляди страници.

Макар от дълго време да поддържахме контакт, едва преди три години успях да се срещна лично с Далай Лама. От раз си допаднахме толкова добре, сякаш бяхме стари познати. Оттогава ни свързва приятелството. Най-много ме впечатлява дълбочината на неговата мъдрост. Той като никой друг олицетворява старата китайска поговорка, че великите посветени се показват в обществото често като незабележими и обикновени хора. Смирението и скромността, детинската му веселост и искреност заблуждават мнозина, които не могат да забележат изключителната личност Далай Лама. Въпреки, че е отраснал в изолация в двореца Потала, той има забележителната способност да съпреживява ударите на съдбата на обикновените хора.

Още при първата ни среща си говорихме за това, колко много тибетци и хан-китайци са изстрадали подтисничеството на китайския комунизъм. Огромното състрадание на Далай Лама обаче обхваща съдбата на всички страдащи народи по света. Той се застъпва за освобождаването на всички хора, чиито права са отнети от тоталитарни режими. И това е повече от необвързваща проява на толерантност.

Искам да изразя почитта си пред Далай Лама като пред просветен с огромна далновидност, безупречна добродетелност и голяма мъдрост.

Ню Йорк, през ноември 2001 г.Вей Йингшенг

ВъведениеДалай Лама живее това, на което ни учи

Дали в Париж, Лондон или Цюрих, когато Далай Лама идва на посещение, хората пристигат на тълпи. Въпреки, че са водени от най-различни подбуди, всеки от тях успява да вземе за себе си нещичко от мъдрите му думи и състрадание. Той ги поднася ясно, разбираемо и духовито. XIV Далай Лама е неподражаемо превъплъщение на източната мъдрост и будизма за голяма част от обществеността. В нашето, жадно за звезди и сензации време липсват действителните примери за подражание, истинските личности, с които да можем да се идентифицираме, както казват психолозите. Религиозният глава на Тибет живее учението си и хората го усещат. „Избягвайте всяко зло, правете добро и пречиствайте сърцето си: Това е учението на Буда.”

www.spiralata.netwww.spiralata.net 1

Page 2: Dalai Lama

Той е обиколил целия свят, срещал се е с водещи политици и други важни личности и най-обикновени хора и винаги е стигал до извода, че човечеството всъщност е едно голямо семейство. Стара мечта? Неосъществима утопия? За Далай Лама този светоглед е станал въпрос на оцеляване, имайки предвид световната глобализация и глобалните заплахи за човечеството. Той сякаш вече е оборил често цитираното твърдение на Ръдиард Киплинг ”Изтокът е изток, а Западът е Запад и те никога няма да се срещнат.”

Концепцията за мирно съвместно съществуване е построена върху простия факт, че въпреки значимите и разнослойни културни различия, всички сме смъртни, копнеем за щастие и искаме да избегнем неприятни изживявания и страдание.

Французите са го казали много точно: всички сме зависими от condition humaine, човешките условия на съществуване. Така не говори усърден мисионер или политик, който иска отново да бъде избран, а адвокатът на златното правило на човечеството. Искането му се състои в правилното етично отношение към другите: „Не прави нещо, което не искаш да сторят на теб”. Будистките божи заповеди са правила за водене на праведен живот, който да удовлетворява всички. Това е „средният път” на умереността, който избягва крайностите от всякакъв род и е един вид смесица от съмнение и искреност.

В голямата зала на един хотел в международна Женева сякаш се е преселил кошер пчели. На много езици се разменят любезности към аперитива. Стотина поканени гости са се събрали, за да слушат по време на обеда словата на Негово Светейшество Четиринадесетия Далай Лама. Във въздуха се издига коментарът на една американка: „Далай Лама ... та той е едно малко весело човече”. Тя разказва за него, че бил преливал от жизненост и постоянно се шегувал и се смеел над себе си. След дълги речи с хубави клишета в конферентната зала се шири умора. Изведнъж всички се събуждат, когато „будисткият хуманист”, както той сам се нарича, взема думата. Това, което казва и начинът, по който го казва, вълнува хората.

Ганди и различните очилаПрез есента на 1988 г., когато срещам Далай Лама за пръв път по повод световния църковен

съвет, пред портите на входното антре много тибетяни от различни части на Швейцария търпеливо чакаха своя духовен и религиозен глава, превъплъщението на Бодисатва Черенези. Най-после се появява Далай Лама с твърда стъпка и с яркочервено и сафраненожълто наметало. Червеното е цветът на състраданието, а жълтото е цветът на мъдростта. Тибетците се хвърлят по корем на пода. Около 50-годишният монах светкавично се навежда да помогне на младите будисти да се изправят. Този жест ми се е запечатал завинаги в съзнанието. Той излъчваше смирена скромност, действена решителност и изпълнена с любов отдаденост.

Пред пресата той отговаря компетентно на въпроси за последните събития в окупирания от Китай Тибет, за страданията на подтиснатия си народ. Далай Лама казва, че е „политик против волята си”. Но тъкмо на неговата личност се дължи фактът, че драмата на тибетците на ”Покрива на света”, в снежната земя на Хималаите, не е потънала в неизвестност за международната общественост. Дори в светкавичния огън на фотоапаратите чувството за хумор не го напуска. На въпроса, какво го различава от Махатма Ганди, той отвръща: „Носим различни очила.” А ако човек иска да знае повече за неговото „просветление”, той се усмихва, цитирайки тибетската поговорка: „Всички просветлени са пълни със знания, но нямат представа за нищо.” Част от неговата будистка философия е твърдението, че този свят, тази долина на страданието, би трябвало да е и място за радост и веселие.

През август 1991 г Далай Лама за пръв път бе приет от президента на неутрална Швейцария. До този момент дипломацията, както в много други страни, се съобразяваше с Китай, преди всичко поради икономически причини. Далай Лама благодари на конфедерацията за тази чест и се извини за неудобството, което би създало посещението му за Швейцария. От 1985 г. насам той посещава страната, защото тук живее най-голямата тибетска колония извън границите на Азия, която наброява около две хиляди души. Тенцин Гияцо притежава една особена любов, доброта и разбиране, които обгръщат и врага. Дори при описания на ужасяващи нарушения на човешките права по отношение на народа му, на него, привърженика на ненасилието, всяка омраза към китайците остава непозната.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 2

Page 3: Dalai Lama

Това отношение изцяло различава религиозния глава на тибетците от фанатизма, с който например сектата на ваххабитските талибани в Афганистан пледира за омраза и упражнява смъртоносно отмъщение. Християнските свободни църкви, особено в Латинска Америка, също се движат в оспоримото поле на напрежението. От една страна църквата грози с премълчаването на социалната мизерия да се превърне в съучастник на властващите класи, които често могат да се задържат на върха само с помощта на ескадроните на смъртта. От друга страна теолози на свободната църква, заставайки на страната на селските жители, сами са посягали към оръжие и са попадали във водовъртежа на насилието и ответния удар.

Веселият философ и долината на страданиетоПрез август 1991 г. в Берн, по време на богослужение в рамките на международния

фестивал в чест на 700-ната годишнина от създаването на Швейцария, Далай Лама пее от все сърце стара будистка народна песен. От две хилядите присъстващи неговата личност най-силно се чувства в голямата зала. До него Ойген Древерман, известният католически дисидент от Падерборн, изглежда блед и потиснат. Далай Лама, подобно на Демокрит, големия гръцки мислител, е „весел философ”. Той познава разликата между истинско състрадание и сантиментално хленчене.

През пролетта на 1993 г. се срещам с тибетския носител на нобелова награда за мир по повод на Виенската конференция за правата на човека. Китайците искат да предотвратят речта му пред Обединените нации за страданията на неговия шест милионен народ под китайско господство. Но точно поради този факт делото Тибет привлича още по-голямо внимание. Колко сериозно китайците се отнасят към Далай Лама показва едно изявление на Мао (Дзе Дун, бел. прев.). Говори се, че когато чул за успешното бягство на Далай Лама през 1959 г., Мао бил казал: „Мисля, че загубихме битката за Тибет.” В това отношение той правилно е преценил тибетския народ. И днес, след повече от четиридесет години антирелигиозна пропаганда, Тибет си остава една от най-религиозните страни в света. Далай Лама в изгнание си остава символ на съпротивата без насилие.

По време на разговора ни често прокънтява неговият неподражаем и заразителен смях. Веднъж една колежка ми довери, че в мрачни мигове си пускала смеха му на запис на магнетофон. В стаите на виенския хотел сноват нагоре-надолу монаси и сътрудници, които се грижат за него. Страхопочитанието им е осезаемо. Главата на тибетците се вслушва във всяка моя дума. Събеседниците му винаги са били впечатлени от тази негова способност да слуша. Той ми отговаря на неподражаемия си неизгладен английски и въпреки това регистрира всеки, който влезе в стаята, с кимане с глава. Никой не бива да се чувства изключен. Бдителността е важна тибетска добродетел.

Медитация и политика на силатаТой е наистина необикновен човек. Далай Лама обединява в себе си естествеността на

„божествено дете” с действеността на политика и острия ум на обучен философ и мислител. При това той излъчва добрина и сърдечност, които стопяват всяка несигурност и недоверие. Езикът му звучи по детски обикновено, почти банално, и все пак кара дълбоки духовни пластове в нас да затрептят. Ежедневната медитация сякаш не го отвежда в далечни духовни светове, а му дава сили да запази първичността си, дори при множеството срещи с хора по време на пътуванията си около света и честите участия в медиите. От него се излъчва несломима хилядолетна мъдрост. Той представлява тибетския будизъм, все още най-сплотената и пълна форма на будизма въобще. Въпреки многопластовата и сложна мисловна конструкция, всеки може да разбира думите му, изпълнени с човечност.

Тензин Гияцо, XIV-тият Далай Лама, произхожда от селско семейство. Силата на селския стопанин все още струи от него. Обучението му следва древните традиции. Днес обаче той, за разлика от своите предшественици, се движи в сферата на политическата сцена за делото на тибетския народ. Той се интересува и от модерните технически открития и обича да обсъжда със западните учени най-новите им достижения в областта на естествените науки.

Този Далай Лама като никой друг изгражда мостове между различните светове: между изворите на будизма от преди две хиляди и петстотин години и най-новите сензационни тези на

www.spiralata.netwww.spiralata.net 3

Page 4: Dalai Lama

атомните физици, между търпението на Далечния Изток и трескавия ритъм на Западния свят, между религиозни учения и политически интереси за надмощие, между медитативното вглъбяване и светските дейности. От връчването на Нобеловата награда за мир през 1989 г. насам той неуморно се бори за по-човечен свят и се е превърнал в един от великите духовни водачи на нашето време.

От езерото изникват картиниЗападняците винаги се удивяват как тибетците намират водача си. В миналото

правителството в Лаза е имало за задача да открие поредния Далай Лама. Понеже всеки Далай Лама е инкарнацията на предишния, търсенето на новото му прераждане започва едва няколко години след смъртта му. Когато през 1933 г. умира 13-тият Далай Лама, националното събрание назначава Ретинг Ринпоче за временен регент. Две години по-късно регентът тръгва на път, придружен от други висши духовници, към свещеното езеро Ламой-Лацо при манастира Чокхогял, на двеста и петдесет километъра южно от Лаза. Това езеро е известно сред тибетците с факта, че дарява питащия с видения, предоставя му поглед в други светове. Ретинг Ринпоче и неговите приближени откриват на повърхността на езерото три тибетски букви: А, К и М. Виждат също златните и нефритенозелени покриви на манастир и малко стопанство със тюркоазени керемиди. Това видение в началото се запазва в тайна.

Разказите на монасите, които прекосяват далечната „снежна планина”, за да открият, следвайки знаци и чудеса, преродилия се Далай Лама звучат в ушите на хората от Запада като невероятна приказка. Те напомнят библейската легенда за трите влъхви, които тръгват от далечния Изток за да открият новородения Иисус. Все още Далай Лама и правителството му се допитват до оракула Нечунг. Оракулът, със способностите си да предсказва бъдещето, се разглежда като посредник между природната и духовната сфера. Настоящият Далай Лама, твърди Тензин Гияцу, не притежава тези способности.

По повод на видението на Ретинг Ринпоче при святото езеро Ламой Лацо, с чиято помощ е бил открит по онова време, той отговаря с лаконичния си, изпълнен с хумор начин: „О, това е древна форма на гледане на телевизия.”

Вярно е обаче, че чрез вековно духовно обучение Тибет е развил „парапсихически” техники, които още не са изследвани от науката. За великите лами това са само второстепенни явления, важно за тях е духовното преображение, чиято основна цел е изпълнената с любов отдаденост към всички живи същества.

Молитвени броеници, туристически пръчки и ламата от СераПрез 1937 г. се разпращат групи, които да открият явилата се върху езерото постройка.

Понеже трупът на починалия 13-ти лама, седящ на трон, бил извърнал глава на изток, търсачите се концентрират в тази посока. Кецанг Ринпоче от манастира Сера и неговата група откриват в североизточната провинция Амадо в Докхам монашеския манастир Кумбум със златнозелени покриви, а в разположеното наблизо селище Тракстер - стопанство с тюркоазени керемиди. И двете отговарят на видението. Преди тримата монаси да престъпят прага на къщата, Кецанг Ринпоче разменя дрехите си с един прислужник и запазва само молитвената броеница на починалия 13-ти Далай Лама.

Когато престореният прислужник се разполага в кухнята, двегодишният, появил се на 6-ти юли 1935 г. на бял свят Лхамо Тьондуп, се настанява доверчиво в скута му и тутакси грабва молитвената броеница. Ринпочето му обещава броеницата, ако детето му разкрие кой е той всъщност. Момчето казва, без да се замисли: „Ламата от Сера” – и без прекъсване добавя имената на другите присъстващи непознати. Следва поредица от изпити.

На момчето се показват оригинални предмети от наследството на покойния Далай Лама и техни отлично изработени имитации. Това са две черни и две жълти броеници, две молитвени мелници. То без никакво усилие избира оригиналите. При две планинарски тояги детето малко се двоуми, преди да избере истинската. Това са допълнителни доказателства, че момчето трябва да е прероденият Далай Лама. Тринадесетият Далай Лама е притежавал и двете тояги, но избраната е носил винаги, докато другата е подарил скоро, след като я е бил получил.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 4

Page 5: Dalai Lama

„Господарят на белия лотос” се възкачва на трона Всички са единодушни, че видяната сричка „Ах” трябва да отговаря на Амадо, че сричката

Ка сигурно е манастирът Кумбум, а Ма съответства на манастира Карма Полпай Дордже. Тук тринадесетият Далай Лама е бил отседнал след завръщането си от Китай. Тези и други предзнаменования се смятат за достатъчно убедителни, за да се определи момчето като четиринадесетия Далай Лама. Но все още предстоят преговори с мюсюлманския управител, който по заповед на китайците контролира богослужението в областта Тракстер. Едва след заплащането на огромна сума откуп успяват да изтеглят вече петгодишния и неговото семейство.

В Лаза момчето получава името Тензин Гияцо и бива официално провъзгласен за четиринадесетия Далай Лама. В деня на коронясването му се дават и допълнителни имена: „Господаря на белия лотос”, „Скъпоценен камък, изпълняващ всички желания”, „Победоносна скъпоценност”, „Несравнимия учител”. Тибетците наричат държавния си глава просто „кундун”, на български: настояще. Тук започва пътят на момчето, който скоро ще го конфронтира с тежки политически задачи.

Жълти и червени шапкиЗа да разберем по-добре ролята на Далай Лама, трябва да разясним първо няколко основни

понятия. Той е духовният и политически ръководител на Тибет и възглавява „Школата на добродетелните”, т.е. гелгупите, наречени заради облеклото си още „жълтите шапки”. Втората школа „Кагю” се възглавява от Кармапа. Сегашният шестнадесети Кармапа е 14-годишният Уджиен Тринли, който 1992 г. е бил признат от Далай Лама и подобно на него успява да избяга в началото на новото столетие 2000 г. през Хималаите в северната Дхармасала.

За будистите двамата духовни водачи представляват Бодхисатви. Това са съвършени просветлени същества, които биха могли след смъртта си да отидат в нирвана, но от милост, каруна, се отказват от нея, докато всички останали същества не бъдат спасени. Те се смятат за реинкарнации на Бодхисатва Ченерси (гледам с чисти очи).

Ченерси е покровител на „снежната земя” Тибет. Всички важни събития и личности биват свързани с неговата дейност. Дори „бащата на тибетски народ”, цар Сонгцен Гампо (620-649) се смята за негово превъплъщение. Пътят на бодхисатва започва с бодхичита, духа на просветлението, и с един обет: пранитхана.

Покровителят на всички религииВ Тибет под ръководството на Далай Ламите се развива йерархия на монасите в държава с

богата манастирска култура, която до голяма степен бива унищожена от китайската културна революция. Далай Лама обаче си остава пазител на всички будистки традиции в Тибет, както и на местните бьон-религии и на мюсюлманите, които обитават „снежната страна”.

Вторият духовен водач след Далай Лама е Панчен лама, който се смята за реинкарнирания на Буда Амитахба (Амида), един от най-важните народни Буди. Досега Панчен Ламата е бил духовен заместник на Далай Ламата след неговата смърт. Последният Панчен Лама е починал внезапно през 1989 г. при неизяснени обстоятелства.

За негов наследник Далай Лама е определил 1995 г. 6-годишния Гендун Чоекий Нийма, в отговор на което китайците представили веднага собствен Панчен Лама. От тогава не се знае нищо за съдбата на Нийма и родителите му. Според китайски слухове той бил заточен в глуха тибетска провинция. Тибетците в изгнание наричат Нийма най-младия затворник на света. Едва наскоро Пекин явно се е съгласил да допусне назовани от Далай Лама духовни лица да го търсят.

Когато Далай Лама пристига като дете в двореца Потала, Линг Ринпоче и Триянг Ринпоче се грижат най-вече за религиозното му образование. Родителите му, които стават благородници, го виждат веднъж в месеца. Той впечатлява с бързината, с която усвоява знания. Хайнрих Харер разказва, че Далай Лама още като момче бил изключително самостоятелен, нещо нетипично във веригата от предшественици, които цял живот оставали марионетки в ръцете на учителите си и управлението на страната предоставяли на регентите си.

Харер, който е бил учител на Далай Лама и го прави известен в Европа чрез радващата се на много читателски интерес книга „Седем години в Тибет”, пише: „За интелигентността на това момче вече се разказват чудеса. Казват, че е било достатъчно да прочете една книга само веднъж,

www.spiralata.netwww.spiralata.net 5

Page 6: Dalai Lama

за да я наизусти. Още от ранна възраст се интересувал от държавните дела и критикувал и хвалел решенията на народното събрание.” Едва навършил петнадесет години, Далай Лама започва публичните си религиозни изяви.

Държавен глава на млади годиниКогато Тибет бива заплашен от комунистически Китай, Далай Лама поема в шестнадесетата

си година политическа отговорност. Опитва се, подобно на предшественика си, да демократизира строго теократичната йерархия на Тибет, но се сблъсква с голяма съпротива. Иска да отмени принципа на предаване на дълговете по наследство, който обрича много семейства на бедност. Това не се харесва на тибетския елит, който се страхува да загуби привилегиите си. Той се застъпва за задължителното образование за всички. Далай Лама като реформатор не е по вкуса на китайските окупатори и представите им за феодално господство, от което уж искат да освободят Тибет.

Той попада в известна степен случайно в световната политика, става политик, без да е имал тази цел. Китайците започват малко по малко да ограничават първоначално признатия авторитет на Далай Лама. 1954 г. той и Панчен Лама се опитват безуспешно да преговарят за свободата на Тибет в Пекин с Мао дзе Дун и Чоу ен Лай. 1956 г. Далай Лама се среща в Индия с министър-президента Пандит Неру, който обаче го посреща само като духовен глава и не му помага.

Когато положението на Тибет под китайско господство видимо се влошава, Далай Лама напуска родината си заедно с около сто хиляди тибетци и изгражда свое убежище и емигрантско правителство в Индия. Задачата му от този миг нататък е да подпомогне заселването на емигрантите от Тибет в Индия. През 1963 г. той създава конституция, която да му помогне по демократичен начин да ръководи страната си. Светът, с изключение на три смели резолюции на ООН, не обръща внимание на правителството в изгнание. Подобно на Неру много други западни политици приемат Далай Лама само като религиозен учител, а не като държавен глава.

След приемането на Народна република Китай в Обединените нации, тибетският проблем изобщо не се споменава до 1999 г. На преден план стоят икономически съображения. Държави, които правят бизнес с Китай, се страхуват да споменават нарушението на правата на човека, за да не раздразнят икономическия си партньор. По време на конференцията за правата на човека през 1993 г. във Виена Китай първоначално издейства недопускането на Далай Лама. Едва след намесата на външния министър Алоис Мок в ролята му на президент на тази конференция на ООН, забраната е отменена.

По повод на своето двадесет и второ посещение в Германия през 1999 г., Далай Лама е приет не само от външния министър Йошка Фишер, а и от министъра на вътрешните работи Ото Шили. Далай Лама пледира и при двете си посещения за разбирателство при разрешаване на проблема с Пекин за културна автономия на Тибет. Германското правителство обявява, че не подкрепя независимостта на Тибет, а се запазва политиката на единен Китай.

Срещата-милениум на високо ниво в Ню Йорк през август 2000 г. отново е помрачена от издействаното от Китай недопускане на Далай Лама до нея. За участието си в четиридневната конференция за мир на високо ниво, са се събрали повече от хиляда религиозни водачи от всички кътчета на света. Те искат да се противопоставят срещу религиозни стълкновения и да се застъпят за мир, опазване на околната среда и побеждаване на бедността. Като компромис организаторите на конференцията предложили втората й част да се проведе в Ню Йоркския хотел Валдорф Астория. Далай Лама е поканен да закрие конференцията. Тибетският глава обаче отказва поканата с официалното обяснение, че не иска да става повод на разногласия.

След като през 1990 г. чехословашкият министър-президент Вацлав Хавел приема Далай Лама като един от малкото държавни ръководители след папата и президента на Мексико Карлос Сантос, сякаш ледът се разпуква. Следват посещения през 1991 г. при Джорд Буш, при английския премиер Джон Мейджър, норвежката министър-президентка Гро Харлем Брундентал, 1993 г. при Бил Клинтън и Томас Клестил, 1996 г. при Нелсън Мандела, 1998 г. в елисейския дворец при Жак Ширак и Лайонел Жоспан. В неуморния си устрем да помогне на делото на Тибет Далай Лама е пропътувал петдесет и две страни. Награден е с нобелова награда за мир през 1989 г. и със шестдесет и пет други награди от 1957 г. насам. Негово преосвещенство е почетен

www.spiralata.netwww.spiralata.net 6

Page 7: Dalai Lama

доктор на двадесет и шест университета, почетен професор е в два руски университета и е публикувал повече от петдесет и две книги.

До ден днешен правителството му не е признато от нито една страна в света. Но от тибетците институцията Далай Лама не е оспорвана. Бай Хуитци твърди в списанието на тибетците-емигранти Лунгта (брой 7, стр. 24), че безусловното подчинение на тибетците пред Далай Лама затруднява демократизацията на емигрантството. Все още се смятало, че той е абсолютният учител, че който го критикувал, се издигал над него. Далай Лама оставал пленник на монистичната тибетска религиозна традиция, която сам не можел да разруши. Но това са само отделни гласове от тибетската емиграция.

От Потала до ДхармсалаНегово преосвещенство Четиринадесетия Далай Лама не живее като предшествениците си

изолиран от останалия свят в огромния дворец Потала, някогашното зимно убежище на Далай Ламите в тибетската столица Лаза. Дворецът с над хиляда стаи и зали, с училища за чиновници, манастир и много храмове, е бил олицетворение на йерархичната позиция на духовния и държавен глава на тибетците. „До тогава бяхме замръзнали в религиозност”, споделя той, връщайки се назад, „никой не можеше свободно да говори и диша. В известна степен бягството от Лаза имаше целебно въздействие. Освен това успях да достигна по-дълбоко разбиране за религията, особено по отношение на преходността на всички неща.”

След бягството си той води нормалния живот на монах в Дарамсала, Индия, и неуморно се бори за независимостта на народа си. Тенцин Гияцо пледира в докладите и речите си за хармония и световен мир и по-добро разбирателство между различни култури и религии. Мислите му са разбираеми за всеки. Далай Лама изисква от всеки да заеме позиция на универсална отговорност, за да може човечеството да се справи с глобалните проблеми. Посланието му гласи, че всеки трябва да изпита състрадание към нещастието и страданието на другите и да ги приеме като свои собствени. Универсалното му будистко виждане преминава всички граници и прегради.

Разговорите в тази книга са резултат от много срещи в Швейцария и Австрия в периода между 1988 и 1993 г. На много места те бяха допълнени и преработени за по-доброто разбиране. Често езиковите проблеми се преодоляваха през тибетски и английски на немски език. Въпреки това се надявам да съм пресъздала многопластовата простота на четиринадесетия Далай Лама.

Искам да благодаря на Тика Брох и Ариане Пу от Женева, представители на „Комитета за подкрепа на Тибет в Швейцария”, на Гялтсеен Гялтаг в Цюрих, представителя на Далай Лама в Централна и Южна Европа, както и на ООН и на ЕС, на Геше Тубтен Тинпа от Дарамсала, на Лама Чокдруп, на Гонсар Ринпоче, на игумена на Мон Пелерин, на Александра Хоенхое и Аня Меран, както и на Лея Шпийр, на д-р Ван Хусан Яо- Вайраух и Шан-Шан Вей-Бланк за помощта и подкрепата им.

Разговор

За личността Далай ЛамаНе полубог, а човек като всеки друг

Фелицитас фон Шьонборн: Дори хора, които не знаят нищо за Тибет или будизма, се заслушват, когато чуят името Далай Лама. За много от нас тези думи имат тайнствено звучене, карат ни да мислим за покритите със сняг върхове на Тибет, за облечените му в най-различни цветове жители и за изкусно построените танка (Thankas). Какво означава лично за Вас постът на Далай Лама?

Негова светлост: Както можете да си представите, всички влагат в Далай Лама големи надежди и много хора ме почитат. Но аз съм човек като всеки друг. Монах съм, който трябва да се грижи много повече за благоденствието на другите, отколкото за своето. Ежедневно се опитвам с всички сили да работя над усъвършенстването си. Наричаме го бодхичита, духът на просветлението. Това е желанието да достигнеш просветление, изпълнен с безкористност, за да освободиш всички други живи същества от страданието. В една молитва-желание от VIII век това

www.spiralata.netwww.spiralata.net 7

Page 8: Dalai Lama

е изразено така: „Докато съществуват пространство и време, докато има още същества, които трябва отново и отново да преминават кръговрата на прераждането, нека да съм с тях и да поемам страданието им”.

В тибетския будизъм вярваме, че Далай Лама е реинкарнация на Авалокитешвара, на тибетски - Черенси. Той е Бодхисатва на милостта и пазител на всички живи същества. Аз съм седемдесет и четвъртото му превъплъщение, което може да се проследи назад до сина на един брахман по времето на Буда Шакямуни. Вярваме в същества, велики Лами или Тулки (Tulkus) както се казва на тибетски, които сами определят преражданията си. Един от тях е Далай Лама, чието прераждане започна през 1351 г. Преражданията се случват само за да могат тези същества да продължават делата си. Това е от голямо значение за съответния наследник. Според нашите представи има духовна връзка и кармична сила, която ми е предоставила възможността да поема ролята на Далай Лама.

Океан от мъдростКакво всъщност означава „Далай Лама”?Лама означава „недостижимият майстор”. Далай е монголски израз и означава нещо като

„океан”. В преносно значение се получава „океан на мъдростта” . Но мисля, че името идва едва от третия Далай Лама, Сонам Гияцо, на когото според легендата монголски владетел е дал титлата Далай. Много е възможно обаче думата Гияцо, която означава на тибетски „океан” да е била преведена на монголски. До петата си инкарнация Далай Ламите са изпълнявали само духовна функции. Петият Далай Лама за първи път е поел държавните дела и е обединил светската и религиозна власт в едно лице.

Да помагам на другите е смисълът на живота миВ Европа явно още не е осъществено обединяването на духовната и светската власт. Как

е било възможно в Тибет да се обединят два толкова противоположни възгледа като непретенциозността на просещия монах и политическата действеност на държавния глава в едно лице?

Дали като монах или като държавен глава, да служа на другите е смисъл на живота ми. Особено на шестте милиона тибетци, които залагат целите си надежди на мен и затова на плещите ми лежи огромна отговорност. Аз лично смятам, че предназначението ми е най-вече да помогна на народа си и да му служа с всички сили. Чрез пълното отдаване в служба на другите човек печели двойно, защото ощастливява и себе си.

До голяма степен зависи от мен самия, по какъв начин ще оправдая ролята си. Едва когато ми се удаде да изпълня поръчението си, ще има някаква полза от поста Далай Лама. Но за мен самия от решаващо значение са личната лоялност, истинността на мотивацията на действията ми, независимо то това, дали ще успея да постигна политическите цели на моя народ или не.

От друга страна, разбира се, е опасно тибетският народ да възлага премахването на потискащото му съществуване в ръцете на един единствен човек, та бил той Далай Лама. Не става дума само за настоящето. Трябва да намерим решение за благосъстоянието и оцеляването на нацията ни в следващите поколения. Там са заложени основните ми усилия.

Първоначално въобще не бях подготвен за такава политическа задача в световен мащаб. Когато през 1950 година на петнадесет години поех правителството, нямах никакъв политически опит. Не познавах дипломатическия етикет. Това обаче се промени, сега опитът ми от изминалите десетилетия ми е от полза, както и многобройните контакти с държавни мъже и други важни личности.

Голямата ми школа беше самият животВаша Светлост, казахте, че, недостатъчно сте били подготвен за важната роля, която

играете в момента в световната политика. Има ли особено обучение за Далай Лама?Не съм получил образование, по-различно от това на останалите монаси. На тринадесет

години започнах да се занимавам с философия, правилното дефиниране на понятия и да уча изкуството на диспута. След часовете по писане трябваше да уча будистки текстове наизуст. Учебната ми програма се състоеше от пет основни и пет допълнителни предмета. Към тях

www.spiralata.netwww.spiralata.net 8

Page 9: Dalai Lama

спадаха диалектика, тибетско изкуство и култура, граматика, езикознание, медицина и будистка философия. Петте допълнителни предмета бяха поезия, музика и драма, астрология, метрика и изразяване и словно богатство. За докторската титла бяха достатъчни будистка философия, логика и диалектика, както и теория на познанието. Завърших следването си още в Тибет през 1959 г., малко преди бягството си в индийското си убежище, с изпит, защита на дисертация пред хиляди хора. Получих титлата „геше”, най-високата философска степен.

И после получих много прозрения чрез редовна медитация, провеждана многократно всеки ден. При нас има два основни вида медитация. В единия вид става дума за концентрацията, за душевния мир, а в другия за анализ, за дълбокото проникване в нещата. В моите упражнения по медитация се занимавам най-вече със състраданието, с различаването между Аз-а и останалите и с взаимно обусловената зависимост на всички неща и живи същества едно от друго, особено на хората. Моля се, медитирам и изследвам ежедневно пет и половина часа, дори и повече. Но аз се моля и в останалото време от деня, винаги, когато ми се удаде възможност. Ние имаме молитви за всичко, което правим. За будиста няма разлика между религия и ежедневие.

Най-важната ми школа обаче беше самият живот с големите си предизвикателства и многото трудности, които трябва да преодолява народът ми. Съдбата ми на изгнаник често ме е поставяла в отчаяни, почти безнадеждни ситуации. Постоянно ме принуждаваше да се сблъсквам със суровата действителност. Под този постоянен натиск трябваше да доказвам отново и отново непоклатимата си решимост и вътрешна сила. Преди всичко не биваше да губя смелостта и надеждата. Ежедневната медитация и жизнен опит са сферите, на които дължа най-много.

В двореца Потала времето течеше по друг начинКато дете в огромния дворец Потала, отделен от родителите си, не се ли чувствахте

изолиран от околния свят?

По онова време протоколът на един Далай беше много строг. Животът ми бе подчинен на рутината. Не мога да си спомня как точно бе организиран час по час денят ми, защото тибетците по това време не мислеха по часовник. Нещата започваха и приключваха, когато трябваше, без бързане. Аз бях изключение, защото още от малък се интересувах от часовници. И до днес поправянето на часовникови механизми е едно от любимите ми занимания.

Още като дете не обичах формалностите. Много близък ми беше майсторът-готвач. От слугите ми, които се отнасяха към мен като към всяко друго малко момче, рано научих, че животът на обикновените хора може да е много тежък. Те ми разказаха, че има несправедливи висши чиновници и лами, които често вземат неправомерни решения. Рано проумях, че е важно за ръководителя на един народ да има връзка с обикновените хора. От съветници и чиновници човек може да бъде повлиян да действа в собствен интерес. Народът може да остане на заден план.

Белият лотос расте в калтаКазахте, че Далай Лама е превъплъщение на Бодхисатва. Можете ли да ни обясните какво

разбира тибетският будизъм под това име?За нас Бодхисатва означава ”Този, чиято същност е просветлението”, който се отказва от

битието на буда (т.е. пълното просветление) от състрадание към всички живи същества, докато не им помогне да стигнат просветление. Бодхисатва се преражда по собствено желание, т.е. той доброволно влиза в кръговрата на преражданията, в Самсара, за да бъде в служба на другите. Той е готов да поеме чуждото страдание върху себе си, усъвършенствайки умението „да даваш и да получаваш”, при което се поема страданието на другите, а собственото щастие пренася върху тях.

Цветът на лотоса е символ на това, че бодхисатва е преодолял страстите и страданията на живота. Това прекрасно цвете расте в калта, но въпреки това белият му цвят остава незасегнат от мръсотията. От него се разгръща сила, която прави човек резистентен срещу заблудите на преходното. Бодхи означава разбирането за истинската същност на реалността или мъдрост, а сатва е този, който действа, воден от всеобхватно състрадание. Според идеала на бодхисатва трябва да се стремим да прилагаме с безкрайна мъдрост безкрайно състрадание.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 9

Page 10: Dalai Lama

Вървя по пътя на монаха и се придържам към двеста тридесет и петте монашески правила. Четирите основни обета забраняват на монаха да убива, да краде, да лъже, когато става дума за духовните му знания. Монахът трябва също стриктно да се придържа към обета за безбрачие. Тези правила ме освобождават от много отклонения и грижи на ежедневието.

Усмивката е по-красива от всички скъпоценностиЧесто на картини се виждат нарисувани тибетски лами в прекрасни копринени одежди.

Има ли някаква причина Ваша Светлост да се облича винаги съвсем скромно?

Нося типичните за тибетския монах дрехи. Те се състоят от различни части, според традицията трябва да напомнят изкърпено наметало и да олицетворяват бедността.

Но дрехите не играят никаква роля за духовното развитие. В тибетската традиция ламите са облечени често много пищно. В съответствие с поста си са носели различни шапки, различаващи се по форма и цвят. Винаги, когато срещна така облечен лама, му напомням: „Истинския ни учител е Буда, а той не е притежавал шапки. Ние сме само ученици. Буда би имал право да се облече много по-пищно от вас, защото е истинският учител, и въпреки това е предпочел да остане скромно облечен монах.” Всеки може да се облече колкото си иска скъпо и изискано и да се накичи със скъпоценни камъни. Илюзия е да си мислим, че по този начин нещо съществено ще се промени в човека. Състрадание и любов, сърдечна усмивка, поглед, изпълнен с доброта, ми изглеждат най-ценните скъпоценности. Лице с празен поглед не става по-красиво, дори и под най-пищен грим.

Понякога си мисля, че ако ходех с мрачно лице и не се смеех толкова често, нямаше да намеря толкова приятели за делото на Тибет. Така действам с политиката на усмивката.

Свободен Тибет ще избира самВаша Светлост, Вие през 1963 г. създадохте конституция, в която ограничавате на първо

място пълномощията на Далай Лама, защото сте смятали традиционната тибетска система за консервативна. 1988 г. казахте в речта си в Страсбург, че в едно тибетско правителство не бихте имали желание да играете активна роля. Далай Лама само в религиозен ръководител ли ще се превърне?

Ще направя всичко за доброто на народа си. Реших в свободен Тибет да отстъпя ролята си на политически ръководител. Ще бъда само духовен глава. Първоначално Далай Ламите са изпълнявали само религиозни функции. Ще предам поста си на избран от народа тибетец.

Все още не се очертава връщане в Лхаса При какви условия Далай Лама би се завърнал в Тибет?Повечето тибетци, живеещи в Тибет, особено младите, смятат, че още не бива да се

завръщам, защото от чужбина много по-добре защитавам правата на Тибет. Най-важното ми условие за завръщане в Тибет е китайците да приемат предложенията ми и хората в Тибет да са доволни от политическата ситуация.

Поклонници пренасят новиниИма ли някой, който представя Ваша Светлост в Тибет?В самия Тибет няма такъв. Осъществява се само индиректна размяна на новини чрез

тибетци, които идват на поклонение в Индия и се връщат обратно. Или чрез хора, които могат да посещават роднините си в Тибет. Чрез тези контакти много новини текат към Тибет. Разбира се и медиите ни помагат. Има тибетско предаване по индийското радио и едно в „Гласа на Америка”.

Нов Далай Лама ще се появи, когато светът има нужда от негоЩе има ли петнадесета инкарнация на Далай Лама? Веднъж Ваша Светлост заяви, че е

възможно да сте последният Далай Лама.Трябва да разбирате това изявление в тясна връзка с намерението на китайците да

превърнат тибетския въпрос в изключителен проблем на Далай Лама и тибетците емигранти. Ние

www.spiralata.netwww.spiralata.net 10

Page 11: Dalai Lama

нямаме намерение да възкресяваме старата феодална система. И без това не би било възможно и не би отговаряло на времето. Тази форма на управление не би допринесла за благото на народа. Ако тибетският народ е на мнение, че може да се откаже от институцията Далай Лама, това би бил краят на моя пост. Тогава аз бих бил последният Далай Лама. Нов Далай Лама би се появил, ако обстоятелствата го изискват. Ако историята поеме по друг път, трябва да го приемем. Политическите системи се сменят, но единственото, което не се променя, е човешкото сърце, копнежът по щастието, стремежът към свобода. Това са основните двигателни сили за развитието, за прогреса, в материалната и духовната сфера. Това важи и за моя тибетски народ.

За тибетския будизъмДори монасите да се обличат по друг начин, за всички важат „четирите благородни

истини”В тибетския будизъм ламите играят решаваща роля. Правилно ли е обаче да гледаме на

него като на ламаизъм и учение, което се е отклонило от индийските си корени?Който познава тибетския будизъм, знае, че няма причина да се говори за течение, различно

от индийския будизъм. Дори монасите и монахините да се различават по външност и облекло от индийските, във всички важни точки важат древните индийски текстове. Ядрото на будистката практика се състои в това, на никого да не се причинява зло и да се помага според силите. Ние тибетците живеем според махаяна-будизма, така наречения „Голям, велик път”. За нас саможертвата и алтруизмът са решаващи, както и посоката на мислите и делата ни да е в полза и за благото на другите. В по-старата хинаяна, „Малкия път”, по-скоро човек се стреми да не навреди никому.

Да мислиш другояче, без да се сърдишВ махаяна-будизма са се развили различни школи и течения. Защо различните мнения на

учителите не са довели до разцепление, така че монаси от различни философски школи могат да съжителстват в един манастир?

Будизмът е дошъл постепенно, с помощта на много учители, в Тибет. Така са се образували различни традиции. Наистина съществуват големи философски различия в тези школи, но в решаващите точки всички са единни. Както навсякъде хората и при нас изразяват вижданията си по различен начин.

От остроумните дебати се възхищават и обикновените хораЕдин от будистките предмети е дебатът. Може би това е причината за мирното

съжителство на различни тълкувания и течения. Философски спорове се водят по строго определени правила, почти като ритуал.

Възможно е. Духовните способности на един монах се определят според това, как се справя с изкуството да води дискусия. Това става така: Двама монаси си поставят взаимно въпроси, като е задължително да изпълняват точно определени движения на тялото. Предизвикателят пляска с ръце и тропва с крак върху пода, сякаш иска да започне битка. В двора за дебати може да стане много напечено. Всеки се опитва до последно да обезвреди всички аргументи на противника. Важно е да си остроумен, красноречив и духовит. За нас философски или религиозни дискусии не са повод за личен спор и монасите, след като напуснат арената с остра размяна на реплики, не се сърдят един на друг. В миналото подобни дуели са били много популярни и сред обикновените тибетци. Като слушатели те можели с часове да седят във вътрешния двор на манастира и да се възхищават на словесната битка, въпреки че със сигурност не са разбирали много от интелектуалните хитроумия.

Религия без богЗа нас, християните, религия като будизма, която не познава бог-създател, е атеистична

и противоречива. В тибетския будизъм обаче, доколкото разбирам, избягвате както вярата в един бог-отец, така и липсата на вяра.

Има два вида религии. Едните като будизма, янизма и др., са религии без единен бог. Това са ученията за не-бога. После имаме монотеистични религии като юдейството, християнството и

www.spiralata.netwww.spiralata.net 11

Page 12: Dalai Lama

исляма, които вярват в един бог-създател на света. Появата на света, причините и последствията от щастие и страдание, се обясняват различно от религиите.

Будизмът е атеистичен, защото не вярваме в един бог-създател. Но ние различаваме по-висши от нас същества, които са преминали през процес на пречистване. Всяко живо същество носи възможността да достигне това духовно осъществяване или висша духовна степен, тоест ние предполагаме, че има различни нива на съществуване. Тук световните религии се разделят.

Будизмът се гради върху „четирите благородни истини”. Ние, будистите, живеем в свят без бог, за останалите бог е в центъра на учението. Но всички се обединяват около факта, че любовта и състраданието правят хората по-добри. За нашата религия махакаруна, великото лекуващо състрадание към всички живи същества, е най-важното нещо.

Ученията на Буда са логичниАко няма единен бог, на кого се молите тогава?В монотеистичните религии вярващите се надяват на божията помощ, за да се справят с

трудностите на живота. Представата за вездесъщността на бог не отговаря на въпроса, защо такъв всесилен и добър бог е създал страдание и несправедливост. Бихме си представили, че бог е жесток, защото позволява на хората да идват в свят, в който ги очакват мъка и болки. Буда обаче има за цел, всичко, на което учи последователите си, да обоснове логически. Сътворението, началото на всичко, няма нищо общо с логиката. Религиите, които си представят един бог, забраняват на последователите си да подлагат на съмнение „божието слово” или да го отхвърлят, дори то да противоречи на критичния им ум. Така съществува опасност да подчиняват вярващите само от сляпо преклонение пред божиите заповеди. Ние смятаме, че сляпата вяра не води далеч по пътя към просветлението.

С други думи, при нас не бог, а просветлението е в центъра на учението. Човек сам е отговорен за живота си, той сам е творец на съдбата си. Буда нито е създал света, нито е отговорен за неговите недостатъци. Но той ни посочва пътища как да стигнем от сегашното състояние на страдание до пълно просветление. Поради тези и други причини Буда не споменава в учението си съществуването на бог.

Едното и другото АзНе само в представата за Бог, но и в идеала за човек има съществени различия.

Независимото Аз, което познаваме ние, не съществува за будиста. За него от Аз-а произтича страданието. Днес аналитичната психология особено подчертава колко е важно силното Аз. Как си обяснявате тези основни различия в мисленето?

Нашето тяло знае какво иска: когато е жадно, пием. Буда е нарекъл всички желания жажда. Жаждата за него е движещата сила на кръговрата от прераждания. Без тази жажда не бихме достигнали и спасението, буда-съзнанието. Но още на физическо ниво трябва да различаваме, защото тялото може да иска нещо, което ще му навреди. То може да стане зависимо, да се саморазруши с помощта на всякакви средства за удоволствие.

Всяко нещо има две страни. Така е и с човешкото Аз. Имаме егоистичното Аз, което постоянно се надува и се превръща в злонравен размирник. Когато човек безскрупулно се налага с манията си за величие, не вреди само на другите, а и на себе си. Това Аз ражда страдание. Има и Аз-а на волята, който кара хората да казват: „Мога, трябва, искам.”

Ако липсва този център на волята, човек не може да се противопостави на отрицателните емоции като гняв, завист или омраза, а бива обзет от тях. Усещанията и чувствата ни възникват спонтанно, ние или искаме да имаме нещо, или го отблъскваме. Само много силно изразена воля може да се справи с неконтролируемата проява на различните чувства.

Съществуват лечебни билки и отровни растенияПостоянно трябва да избираме, но чувствата ни не са еднозначни...Да, например самоувереност и гордост, и двете имат нещо общо с оценката на собствената

личност. Гордостта прави човека доминантен, надменен и безскрупулен, но без самоувереност нищо не бихме постигнали. Смирението може да е болезнена плахост, чувство за безпомощност

www.spiralata.netwww.spiralata.net 12

Page 13: Dalai Lama

или щедрото служене на другите – смелостта да служиш. Чрез гнева човек прибягва към насилие. Но можеш да се възмутиш от неправдата и да се опълчиш срещу нея.

Когато бях малък, бързо избухвах. Може би това е семейна черта, защото баща ми имаше подобен темперамент. Чрез духовни упражнения обаче днес ми се удава да контролирам пристъпите на гняв. Не бива да преставаме да тренираме духа си, защото само така умът ще е способен да различава кое е добро и кое е вредно за него. За да подсиля тази нагласа, винаги си представям една картина: Аз съм сам, а срещу мен цяло стълпотворение. И тогава се питам: Чии интереси са по-важни, моите или тези на безкрайно много хора?

С чувствата е като с растенията или плодовете - някои се понасят много добре от хората, други са отровни и трябва да се избягват. Тези дни посетих музея на холокоста във Вашингтон. За мен това нагледен пример на какво са способни хората правейки в добро или зло. Тук ужасяващи снимки от мъките на еврейския народ, там снимки на хора, които, за да спасят други, са жертвали своя живот.

Любовта и омразата също си приличат, но имат толкова различни последствия. Често любовният копнеж преминава в разкъсваща омраза. Омразата винаги вреди, кара хората да вършат най-ужасните жестокости. Имаме свободната воля да решаваме дали искаме да обичаме или да мразим.

МахакарунаМогат ли да се сравняват махакаруна, великата любяща отдаденост към всички живи

същества, основен елемент на тибетския махаяна-будизъм, с християнската любов към ближния, за която се говори в Одата на любовта: „Любовта не търси собствена облага, не може да се измоли, а се радва на истината...”?

Трудно е да се каже. Може би разликата е в това, че махакаруна е състрадание, но не и съжаление. Не знам дали в християнството се прави разлика. Когато съжаляваме някого, може да се случи така, че да гледаме на живота и съдбата му отгоре. Ние не искаме нищо подобно. Любящото състрадание от будистка гледна точка означава, че вземаме другия наистина сериозно. Любовта също трябва да е неподправена и не бива да се изчерпва до симпатията, която изпитваме към приятели или семейството. Тя се проявява и към нашите врагове.

Любов, която не изключва никогоВ моя роден език, немския, думата любов обхваща богат спектър от чувства. Във всеки

случай си представяме силно и дълбоко усещане за привързаност. Видът любов, за която говорите, също трябва да се основава на ясно разбиране. Тя обхваща и хора, които не са ни симпатични.

Истинската любов, както вече казах, не се нуждае от лично отношение и връзка. Затова трябва да се научим да различаваме чувството на привличане или влюбеност от истинската любов. Твърде често учтивото отношение се свързва с личното привличане към човека, т.е. приятелски се отнасяме към някого, само докато ни харесва.

Махакаруна, великото любящо състрадание, е основна позиция на махаяна-будизма. Това е най-голямата ценност за нас. Ние казваме, че тя ще съществува, докато има страдащи същества. Можем винаги да увеличаваме състраданието, защото за любящата отдаденост няма граници. За тази позиция е важна вярата в прераждането, защото в колелото на преражданията, в този вечен кръговрат, всички същества стават бащи и майки един на друг.

Завръщането на ПросветленитеУчението за прераждането на всички същества не съответства на християнското,

защото при нас „Христовият живот” е достигната цел. Въпреки това всеки четвърти европеец вярва в прераждането, както доказват проведени изследвания...

Какви ще се родим в следващия си живот, зависи от духовната ни нагласа в предишния. Ние вярваме в четири вида прераждане. Общо взето не можем сами да избираме, при какви обстоятелства ще се преродим. Състоянието ни при встъпването в смъртта влияе пряко върху кармата, която ще се заложи в следващия живот. На най-ниската си степен прераждането изцяло зависи от действията ни в предишния живот. На следващото ниво можем да повлияем върху

www.spiralata.netwww.spiralata.net 13

Page 14: Dalai Lama

мястото на раждане или обкръжението на новия живот. Има и хора с особена дарба да бъдат духовни учители или майстори. На най-високото ниво стои напълно пробуденият Буда, който се преражда само за да служи на другите.

Според тибетската традиция вярваме, че в настоящата си форма на съществуване като хора, като духовни същества, не бива да изчерпваме плодовете на предишните си съществувания. Това означава, че ако с добри дела и правилно поведение в предишно съществуване сме си осигурили добра карма, не бива да я изчерпваме в настоящето с блажен живот. Не бива да почиваме върху лаврите на добрите си дела, а да насочим поглед напред и да продължим да се стремим към съвършенството. За нас човешкият живот е нещо много ценно само по себе си и голям шанс по пътя към съвършенството.

Сега трябва да правя доброЦелта на съвършенството е нирвана, премахването на всички страдания...Нашето съществуване, от раждането до смъртта, е изпълнено със страдания. Цел на

религиозния ни стремеж трябва да е прекратяването на страданията. Който веднъж вече е преодолял страданията (дукха) на този свят, се намира в състояние на освободеност. Под страдания не разбираме нещата, които са ни неприятни, а животът сам по себе си, вечното раждане, което е подчинено на възникване и отмиране. Нирвана е последната, трудно постижима цел, навлизането в абсолютното спокойствие. Това не бива да ни кара да забравяме ближния, а да направи състраданието ни все по-голямо, за да помагаме на другите хора.

Не става дума за материални мечтиЗначи будизмът иска да спре страдалческото колело на преражданията. Западният

вариант на учението за реинкарнацията се надява да се приближи чрез по-добри превъплъщения все по-близо до самоосъществяването. Всеки следващ живот, надяват се вярващите, ще донесе по-добра форма на съществуване.

Какво разбирате под добър живот? Той не може да се сравни с приятен живот, в който се изпълняват всички материални мечти и желания. По-скоро това е живот, живян в етична отговорност. Живот, в който не само става дума за собственото благополучие, а за служба за благото на другите. Само при добри дела се създава добра карма. Така човек става по-добър и не само в този, а и в следващия си живот намира истински по-добро място. По пътя към нирвана ще достигнете по-високо ниво. Всяка душа е продължение на предишната. Основаваме вярата в преражданията основно върху безсмъртието на духа, с универсалния закон за причина и следствие. На тази представа се градят будистките теории за продължаващото съзнание, за преражданията и кармата.

Добри дела, лоши постъпкиКармата можем да разбираме като единство на действие и последствие. С други думи -

човек става това, което е сторил. Той в известна степен се определя чрез действията си още в утробата на майката, която ще го роди. Означава ли това, че от съдбата на един човек може да се съди за предишни действия?

В мига на смъртта съзнанието се повлиява от всички намерения и мотиви, от всички действия и опитности на умиращия. Наказанието за минали действия определя посоката, протичането на следващия живот. Това, което сме сторили на другите, ще се изсипе върху нас в следващия ни живот. Така съзнанието продължава да съществува и заедно с новото тяло се преражда с натрупаната карма.

Това може да стане във формата на съществуване на животно, човек или божество. Нека да вземем например кълна на едно дърво. Последствието, т.е. растението, произтича от предишната причина, т.е. семето. Добрата карма се създава чрез благородни качества като непретенциозност, задоволство, смирение, търпение и прошка. Лошата карма може да бъде отслабена при разкаяние.

Трябва да се разкаем при лошото дело с твърдата решимост да не повтаряме грешката си. Можем да се освободим от непрекъснатия кръговрат от раждане, страдание, смърт и прераждане

www.spiralata.netwww.spiralata.net 14

Page 15: Dalai Lama

само когато сме изтрили цялата си отрицателна карма. Това означава: едва когато сме се освободили от светските си желания, ще достигнем буда-съзнанието.

Но кармата е многопластова и не всичко, което се случва, се дължи на кармични сили. Човешкото тяло например е резултат от хилядолетно развитие. Затова е трудно точно да се разграничи влиянието на кармата от това на природните закони.

Който не прави нищо, пак действа злеНе съществува ли опасност мисълта за кармата да доведе до фаталистично, изцяло

подвластно на съдбата поведение?Някои тибетци повтарят неуморно: „Да, това е карма. Да, това е кармата...”, с което бягат от

отговорност. Това, разбира се, е погрешно. Точно мисълта за кармата показва, че сме отговорни за съдбата си и трябва да вземем живота си в ръце. Смятаме, че става дума само за намерението. Докато искаме добро, а става лошо, няма да има лоши последствия. От друга страна, ако нищо не правим, въпреки че някой има нужда от помощта ни, това може да повлияе кармата.

Има колективна и индивидуална карма. Колективната карма засяга определено общество, общност или семейство. Но всеки човек, и това смятам, че е от решаващо значение, действа според собствените си решения. Всичко, което се случва на едно единствено същество, зависи от добрите или лошите му намерения. Те са коренът на действията и опита му. Кармата има етична и метафизична страна. Лошата карма трябва да бъде изчерпана чрез добри дела.

Тибетският поглед към себе сиИма ли сегашното политическо положение в Тибет, което носи огромни страдания на

тибетците, нещо общо с колективната карма на тибетския народ?Настоящата трагедия в Тибет е следствие от отрицателната карма на сегашното поколение.

Условията за това са създадени от предишното поколение. Освен това Тибет в началото на века твърде се е изолирал от околния свят и е пропуснал възможността да бъде признат от ООН като самостоятелна държава. Никой в Тибет не се е интересувал от развитието в съседните държави и в Китай.

Задача на религиитеПо пътя на добротоСветовните религии са възникнали в различни култури, често, без да отчитат

съществуването на други религии. Това в особена степен важи за монотеистичните религии, които са се разграничили една от друга чрез абсолютното окупиране на истината и дори привържениците им са се били срещу друговерците. Има ли въпреки това нещо общо, което обединява всички религии?

Да, любовта. Тя може да е обединяващата сила, която премахва всички различия. Всички големи религии на този свят, били те будизъм, юдейство, християнство, ислям, конфуцианство, хиндуизъм, янизъм, вярванията на сиктите, таоизъм, зороастризъм, всички имат подобни схващания за идеала на любовта. Крайната цел на техните религиозни и духовни упражнения е действената любов към ближния. Великите религиозни учители на човечеството са искали да предпазят последователите си от лоши постъпки и да им дадат учение, с което да ги върнат към правия път.

Всички вярвания са търсили отговори на основни въпроси на съществуването и дават на вярващите етични правила за поведение. Така всички учения учат в божиите заповеди, че не бива да лъжем, да крадем, да убиваме. Тези заповеди са основополагащи.

Тук не виждам големи разлики. Според моите убеждения всички религии трябва да учат последователите си да обичат всички хора като братя и сестри. Само така могат да се научат да се отнасят един към друг толерантно и с взаимно разбиране.

Най-добрият лекНе всички религиозни водачи биха споделили убеждението Ви. Тъкмо различните мнения

относно това, кое е в полза на човечеството, е напълнило рафтовете на библиотеките по цял свят.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 15

Page 16: Dalai Lama

Обаче ако твърде много се занимаваме с догматични различия, възникнали поради културни и исторически особености, ще се заплетем в безкрайни схоластични дискусии. Лично аз смятам, че е по-важно да се посветя на ежедневните си задачи и с всички сили да се застъпя за повече добро в този свят. Можем да сравним различните начини на лекуване, използвани от различните религии, и от лекарите.

Един добър лекар знае кой е най-добрият лек за пациента му. Обща цел на всички терапии е изцелението на пациента. Понякога съм сравнявал религиите с различни ястия, които отговарят на различните потребности и предпочитания на хората. Въпреки философските си различия, най-важната задача на всички религиозни течения е да допринесат за щастието и мира на човечеството.

Религията като средство за упражняване на властЗащо намеренията и реалността толкова ясно се различават и защо е трябвало да се

стига до толкова кървави религиозни войни? Не е ли противоречие воденето на война по религиозни причини, макар основната цел на религиите да е световният мир? В северна Ирландия се стига до нечовешки взаимоотношения, в бивша Югославия до жестокости, чиито причини са от религиозен характер.

За съжаление религията често се използва само като средство за надмощие, за налагане на волята върху другите. Тогава действат не религиозни, а съвсем егоистични мотиви. За нещастие религиите винаги са допринасяли и допринасят за нарастването на разделението и враждата между хората. Вместо да помогне, религията създава допълнителни проблеми. Особено в днешно време ми се струва, че не е толкова важно да настояваш на собствената си религия. По-важен е диалогът между религиите.

Вяра според личния вкусУ нас нараства броят на хората, които сменят религиозната си принадлежност и се

преориентират към нов религиозен път. Всеки според вкуса си ли трябва да избира?За мен религията е свързана с определена легенда. Много хора смятат, че да вярваш в нещо,

сила или съзнание, та било то и в случайността, която ръководи ежедневието ни, е вече религия. За мен това е прекалено. Не мисля, че това може да се нарече религия. Когато веднъж разговарях на тази тема с генерал Мао дзе Дун, той се изказа общо срещу всяка форма на религия, но призна, че не бил свободен от суеверия. Та тези неща нямат нищо общо. Когато кажа религия, имам предвид определена религия, с нейната история и традиционните й учения.

Надежда, въпреки мракаВаша Светлост, различават ли се хората, чийто живот е повлиян от медитация и

молитва от този на хората, на които им липсва религиозното измерение?Мисля, че ако наистина ден след ден се следва учението на собствената религия, започва

малко по малко да се променя цялото отношение към живота. Особено в кризисни и извънредни ситуации религията може да дари на хората, въпреки тежестта на обстоятелствата, доверие и надежда. Тя показва, че въпреки всички мъки и изпитания, животът има неразрушим смисъл. Защото религията дава на човека по неведом начин надежда, която е по-силна от всички препятствия и неизбежности.

Малцина са наистина религиозниОт друга страна има много хора, които принадлежат към някоя религиозна общност, но в

ежедневието се ръководят от съвсем различни неща...Сред петте милиарда хора на Земята има може би по-малко от един милиард истински

вярващи, които са дълбоко обвързани с една религия и ежедневно упражняват религията си. Това са хора, които въпреки извънредните предизвикателства, благодарение на вярата си не губят самообладание. С други думи, при останалите религията играе второстепенна или никаква роля в решаващи или критични ситуации. Тяхната вяра не е изконна и дълбока. Те могат да се наричат християни, будисти, хиндуисти или мюсюлмани, но тези понятия за тях са само думи. Когато нещата опрат до действие , религията не важи за тях. Затова мисля, че хората, които основават

www.spiralata.netwww.spiralata.net 16

Page 17: Dalai Lama

решенията си на религията, не са особено много. По тази причина е много наложителен въпросът, как изобщо можем да достигнем до хората, в чийто живот религията не играе почти никаква роля.

Асизи 1986Ваша светлост, през 1986 г. папа Йоханес Павел II беше поканил в Асизи представители на

всички религии на молитвена среща за световен мир. Това беше ли за Вас знак, как религиите могат да действат заедно?

Да, особено на тази среща-молебен за световен мир се създадоха нови връзки между религиите. Събрахме се и се молехме, всеки според вярата си и религиозните си разбирания. И успяхме да се поучим един от друг, да придобием нова представа за другите религии. Докато Тибет беше изолиран, си мислехме, че нашата религия е най-добрата. Днес обаче срещата на много религии ни обогатява взаимно, особено защото, както вече отбелязах, общата ни задача се състои в помощ за благото на цялото човечество.

Молитви за светаИма и критични гласове, които се опасяват, че срещи като тази в Асизи щели да доведат

до смесване и отслабване на традициите, до някакъв синкретизъм (обединяване на противоречиви възгледи)...

Критици е имаше не само в Асизи, а и при други срещи. Те питаха, как изобщо е възможно будистите да се молят, след като не вярват в някакъв бог-създател. Но тъкмо при съвместните молитви разликите не са важни. От значение е единствено фактът, че се молим заедно, че допринасяме заедно за световния мир. Можем в хармония да се молим заедно, въпреки че едни си имат бог-създател, а ние почитаме Буда.

Църквите подкрепят ли Далай Лама?Християнските църкви подкрепят ли Далай Лама в застъпничеството му за Тибет?При срещата ми с архиепископа на Англия, той ми каза, че ще се моли за Тибет. Още на

следващия ден той призова за молитва за Тибет. С папата съм се срещал няколко пъти. Много го ценя. При такива срещи разговаряме за ролята на религиозните теми в модерния свят и как може да се стигне до по-добро разбирателство сред различните религии. Диалогът между християнство и будизъм определено се задълбочи. Понеже папата идва от Полша, можехме да сравним опита си с комунистическите системи. Между нас цари спонтанно разбиране. За мен папа Йоан Павел II е духовно извисен папа. За това говори и фактът, че нарече човека, който се опита да го застреля – брат.

Една единствена световна религия?Ще има ли в нашето хилядолетие една единствена световна религия?Единство сред световните религии не означава, че всички те ще се претопят в една. Въпреки

всичките си прилики, не мисля че е възможна „една световна религия”. Тогава би се изгубило многообразието на култури и начини на живот. Трябва да продължим да се придържаме към традициите. Едни се чувстват привлечени от представата за християнския бог-създател, други са привлечени от будизма, защото за тях са важни само собствените дела. Всички тези схващания могат добре да се обосноват. Въпреки това, не можем да заличим различията или да ги заместим с нова всемирна религия.

За мен в Асизи от особено значение беше решението заедно, но всеки по свой начин да поеме отговорността за световния мир. Религиозните традиции могат да си съжителстват. Не бива нито да се конкурират, нито е наложително да се смесват.

На много места се намират БодхисатвиДа се върнем отново към обединяващите моменти в световните религии: Има ли

всъщност някаква връзка между водачите на християнството и будизма Иисус Христос и Гаутама Буда?

www.spiralata.netwww.spiralata.net 17

Page 18: Dalai Lama

Дали наистина съществува историческа връзка, както понякога се твърди, не знам. Когато Иисус е живял в Средния Изток, будизмът е съществувал вече от векове с неговото учение за Буда-дхарма, както и хиндуизмът. Пътуващите търговци може да са допринесли за обмяна на традиции на различните култури и религии. Може би двете религии по такъв начин са повлияли една на друга.

На мистично ниво за нас будистите религиозните учители, от които за безброй хора векове наред се излива голяма благословия, са просветлени същества. Един от тях е Иисус Христос. Разбира се тук може да прозира и някакъв опит да окупираме всички велики хора като част от Будизма...

Буда се усмихва, Исус страдаПрави впечатление по какъв различен начин са изобразени Гаутама и Исус Христос. Буда

си седи усмихнат на цвят от лотос, а Исус, като олицетворение на страданието – са заковали за кръста...

Ако не исках да Ви дам особено сериозен отговор, бих отбелязал, че разликата идва от това, че Буда е бил принц, който не е бил преследван от никого, а срещу Исус са били жреците и римляните. Следователно те са живели при съвсем различни социални условия.

Лицето на Буда е усмихнато и има мирен вид, но страданието е основен елемент в учението му. Въпреки че Буда произхожда от много знатен род, той доброволно се отказва от всякакъв лукс. Буда си е наложил в продължение на шест години крайни ограничения. Той се е оттеглил в самота, медитирал е и е постил. Едва след това е достигнал съвършеното просветление. Затова медитацията е най-важното религиозно упражнение в будизма. Жизненият път и на двамата създатели на религии е бил подчинен на простота, отдаденост и саможертва. Те са светещи примери за това как човек може да поеме страданието на другите за тяхното благо.

Смирението на майка ТерезаКазвате, че будистите са хора, които служат на другите с голяма всеотдайност и че

човечеството дължи много на бодхисатвите. Майка Тереза, която получи нобелова награда за мир, също ли е една от тях?

Майка Тереза е образец за това на какво е способна духовната сила. Аз се срещнах с нея през 1988 г. на летището в Делхи. Особено ме впечатли смирението й. От будистка гледна точка майка Тереза със сигурност е Бодхисатва. Тя е посветила живота си изцяло на бедните, това е наистина живяно християнство. Не знам, дали бих бил в състояние да направя това, което тя направи.

Католически гешеВаша Светлост, трапистът-монах Томас Мертън Ви е запознал с християнството...На него дължа дълбокото си уважение към християнството. Запознах се с Томас Мертън

през 1968 г. в Дарамсала, малко преди да почине. И до днес той за мен е олицетворение на християнството. Томас Мертън беше дълбоко религиозен, изпълнен със смирение човек. Никога не бях виждал такава духовност у един християнин. За мен Томас Мертън беше католически геше. В разговорите ми с него установих, че будизмът и католицизмът в много отношения си приличат. И по-късно съм срещал християни, които излъчват нещо подобно, но този трапист-монах беше първият, който ми показа какво означава да си християнин.

Впечатляващо е как християните от различните конфесии по цял свят оказват практическа помощ в благотворителни организации. В това отношение ние будистите можем да се поучим от тях. Що се отнася до медитацията, ме удиви фактът, че за християните положението на тялото е без значение. При будистката медитация от решаващо значение е начинът на сядане и дишане. Християните биха могли да се поучат доста от нашите медитационни техники.

Католически гешеВаша Светлост, трапистът-монах Томас Мертън Ви е запознал с християнството...На него дължа дълбокото си уважение към християнството. Запознах се с Томас Мертън

през 1968 г. в Дарамсала, малко преди да почине. И до днес той за мен е олицетворение на

www.spiralata.netwww.spiralata.net 18

Page 19: Dalai Lama

християнството. Томас Мертън беше дълбоко религиозен, изпълнен със смирение човек. Никога не бях виждал такава духовност у един християнин. За мен Томас Мертън беше католически геше. В разговорите ми с него установих, че будизмът и католицизмът в много отношения си приличат. И по-късно съм срещал християни, които излъчват нещо подобно, но този трапист-монах беше първият, който ми показа какво означава да си християнин.

Впечатляващо е как християните от различните конфесии по цял свят оказват практическа помощ в благотворителни организации. В това отношение ние будистите можем да се поучим от тях. Що се отнася до медитацията, ме удиви фактът, че за християните положението на тялото е без значение. При будистката медитация от решаващо значение е начинът на сядане и дишане. Християните биха могли да се поучат доста от нашите медитационни техники.

Играта с езотерикатаПрез последните десетилетия на Запад се появиха много и най-различни екзотични и

езотерични теченияТака култури и традиции се смесват в най-различни духовни течения. Трудно ми е да се

ориентирам в това многообразие. Що се отнася до будизма, бих искал да споделя, че за неопитните е дори опасно да се отдават на някои тантрични упражнения без опитен учител, само от любопитство и забавление. Те могат да си причинят душевни разстройства, ако неправилно изпълняват някои йогийски техники. Не без причина тантричните учения в будизма са тайни и не са предназначени за усвояване от начинаещи в ускорен курс.

Будизмът в религиозния супермаркетНа Запад расте критиката и неприязънта към собствената култура, по отношение на

собствената религия. Хората бягат надалеч, обичат да експериментират с всякакви „методи за просветление” на чуждите култури. Търсят се все по-нови религиозни идеи. Така и будизмът се е превърнал в стока в супермаркета на религиите и светогледите.

И как търсещият да се ориентира в този супермаркет в днешно време? Докъде ще стигне човек, който постоянно сменя религиозния си път? Ако веднъж сте открили един път и сте решили да тръгнете по него, трябва да се придържате към него. Не е особено полезно няколко месеца най-интензивно да медитирате, после съвсем да престанете, и някога пак да започнете отначало. Само ако религиозните практики като медитация и молитва се упражняват ежедневно, те разгръщат своето въздействие. Едва тогава човек съзрява вътрешно. Хората в богатите страни са станали твърде нетърпеливи. Във века на машините и автоматите всичко изглежда така, сякаш проработва с натискането на едно копче – включително и религиозното просветление. Който вярва в подобно нещо, много греши. Абсолютно невъзможно е по този начин да се превърнете в просветлено същество.

Нека да вземем един пример от ежедневието и да си представим, че сме човек, който отива на ресторант и си поръчва всички привлекателни ястия от менюто. Той ще опита от всяко по малко, но нито едно няма да изяде докрай. Със сигурност може да си развали стомаха, вместо да се подкрепи с храната. Същото е и с опитването днес на тази, утре на онази медитация, само и само да имаме какво да експериментираме. По такъв начин е сигурно, че по-скоро ще си навредим, отколкото да извлечем полза.

Не от въодушевление по екзотикатаВаша Светлост, как бихте отвърнали на някого, който твърди: „Слушах Далай Лама.

Това, което казва, е убедително. И без това в християнския свят вече не се чувствам уютно, искам да стана будист.”

Ако някой се откаже от старата си религия, това не бива да бъде провокирано нито от мечтателно въодушевление по непознатото, нито да го въвежда в конфликт със собствената му култура. Той трябва да продължи да уважава старата си религиозна общност и да не се откъсва от нея. Всяка религия по свой начин служи на човечеството. Аз нямам за цел да карам хората да приемат будизма или непременно да разпространявам собствената си религия. За мен от единствено значение е какво мога аз да направя за щастието на човечеството в ролята си на будистки хуманист.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 19

Page 20: Dalai Lama

Но да, вярно е, че напоследък, особено в Европа и Северна Америка, интересът към будизма отбелязва постоянен растеж. Днес има над петстотин тибетско-будистки центрове по света. Това, разбира се, много ме радва. За да запозная много хора с будизма в страните, където се знае много малко за тази религия, изпълнявам различни религиозни церемонии. По този начин искам да допринеса своя дял за световния мир.

Но ще повторя още веднъж: човек трябва добре да размисли, преди да премине към будизма. Спонтанната смяна на религията често се оказва повече от трудна и може да доведе до тежки душевни разстройства. Който приеме будизма, би трябвало да е смирен, а не да иска да промени всичко из основи с надъхаността на новака. Така казва и старата тибетска мъдрост, която ни съветва: „Промени съзнанието си, но запази външността си”.

В помощ на животаПросветление без дрогаАко съм Ви разбрала правилно, будизмът няма нищо общо с бягство от света. Някои хора

от Запада оневиняват употребата на дрога с довода, че в много религиозни култури се приемали дроги с цел медитация.

Според мен по принцип не бива да се приемат дроги. Духовното развитие би трябвало да се постигне чрез вътрешна зрялост, а не чрез външно влияние. Когато човек взема дроги, губи способността си да мисли ясно, губи духовната си будност, на която се основават нашите медитации. Вътрешното просветление, към което се стремим, трябва да се постигне чрез духовен тренинг, чрез ежедневна работа над вътрешното усъвършенстване – и с абсолютна сигурност без упойващи средства. Когато човек взема дрога, иска да избяга от мъката на ежедневието, вместо да посрещне действителността такава, каквато е. Затова във всички култури и общества е важен балансът на човешката природа, било то по отношение на собственото здраве или що се отнася до съжителството с други хора. Мисля, че тук става дума за основен етичен въпрос, независимо от това дали сте религиозен или не.

Напредък и кризаНа Запад никога до сега толкова голяма част от населението не се е радвала на такова

благополучие. И въпреки това все повече хора изглежда се питат: Има ли смисъл всичко това, има ли животът ни някакъв смисъл?

Да, виждаме, че в много части от света жизненият стандарт е отбелязал скок. Но въпреки нововъведенията в науката и новите открития не ни се е отдало да направим човека по-щастлив и миролюбив. Числото на хората, които могат да четат и пишат нарасна неимоверно. Въпреки това не можем да кажем, че човечеството е подобрило поведението си.

Точно обратното – вътрешното безпокойство и недоволството нарастват. Така нареченият прогрес изглежда не улеснява живота ни. Той има своята цена. Ако външният и вътрешният напредък, т.е. съзнанието за отговорност спрямо себе си и другите, не вървят ръка за ръка, ще губим все повече равновесие. Крайно време е да се осъзнаем и да се замислим какво е нужно да променим. Ако не го сторим, бихме предизвикали нежелателни последици за бъдещите поколения.

От ежедневния си опит знаем, че сутрин гледаме на живота с доверие и всичко по-добре ни се удава. Предизвикателствата на деня могат спокойно да бъдат посрещнати. Дори и лошите новини можем да понесем по-добре, ако изградим по-балансирано и скромно отношение. Ако сме в лошо настроение и вечно недоволни, и най-хубавите неща ще ни карат да се мръщим. Ще сме обладани от недоволство, гняв и омраза към себе си и останалите.

Тогава няма да се чувстваме добре в кожата си. Няма да можем нито да се порадваме на красиво цвете, нито на песента на птиците или на усмивката на едно дете. Това показва колко е важно да живеем в хармония със себе си. Дали заемаме висока позиция в човешкото общество или сме съвсем обикновени хора, всички ние копнеем за душевен мир и мирно съжителство с другите.

Децата се нуждаят преди всичко от топлина

www.spiralata.netwww.spiralata.net 20

Page 21: Dalai Lama

Вие значи виждате връзка между материалния прогрес и душевната криза в западния свят. Може би ще открием там и следното сравнение: Хората, които живеят в благополучие, нямат проблем с отоплението на жилището си. Но в богатия Запад се говори за „ледников период на чувствата”.

Това започва още от бащиното огнище. Родителите трябва да топлят детето си не само външно, но и вътрешно. Те трябва да създадат за детето атмосфера на защитеност, в която то да се чувства прието и обичано. Има много нежелани деца, за които родителите не ги е грижа. Това може да ги доведе дотам, че когато станат младежи да не искат повече да живеят. Те искат да сложат край на живота си, защото у дома не са узнали колко е ценен и смислен човешкият живот.

Ласкавата грижа за новороденото е предпоставка за неговото правилно физическо и психическо развитие. Това важи и за времето, когато то все още не разбира смисъла на думите. Може би някои смятат, че не е важно какво се казва на такова малко същество, защото и без това не било разбирало. Лекари, специализирали се в областта на развитието на мозъка в детска възраст, ме уверяват обаче, че особено първите седмици след раждането са от решаващо значение за развитието на човешкия мозък.

Галенето на бебето се отразява положително на по-нататъшното му умствено развитие. Детето усеща колко е важна любовта за човека. Още в началото на живота си усещаме, дали получаваме съпричастност и любвеобилни грижи или не. Любовта е изворът на живота ни. Тя е толкова важна за човека, колкото водата за рибата.

От поколение на поколениеАко любовта на родителите се отразява дори върху интелигентността на едно дете, то

трябва да кажем, че нейната липса се отразява и в професионалния живот. Човешкото общество съответно е зависимо в много отношения от тази любов.

Деца, които са отраснали в любящата атмосфера на семейното огнище, ще се развият по-скоро душевно здрави. И в училище ще се учат по-добре и ще имат успехи. Но любящото отношение към децата и младежите не бива да се ограничава до семейната среда. И в училище има голямо значение как учителят ще се отнесе към учениците си. Ако той е студен, затворен и несправедлив към учениците, те няма да развият особено желание да усвоят предмета му. Ако обаче той покаже симпатия и разбиране, те ще следят уроците му с много по-голям интерес. Антипатия и нетърпение не ги мотивират към добри постижения. По-късно, когато създадат семейство, те ще могат да изградят щастлив семеен климат за децата си. Това е като верига, която продължава от поколение на поколение.

Човек, който е израсъл без симпатия и на когото е била причинена болка, се намира в съвсем друга позиция. Когато не си получил любов, дори не знаеш какво е това и отношенията ти с другите хора са трудни. Можем да вземем любовта като основа за една етика, независима от религиите: да се предават на ближния разбирането, милостта и симпатията, които ние самите вече сме получили. Следователно любовта в първите мигове на човешкия живот е една от най-важните предпоставки за балансираното развитие на човешката природа. Ако тя липсва, човек цял живот се чувства несигурен и често е измъчван от всевъзможни страхове.

Сделка със страхаТемата страх също се е превърнала в сделка. Страхът изглежда е най-често срещаното

душевно страдание в наше време. Много психиатри и психотерапевти са развили терапии за страхови състояния. Но числото на хората, които са измъчвани от страхове, постоянно се покачва. Какво може да се направи в това отношение?

В модерните големи градове хората живеят удобно, но са много самотни. Учудвам се как толкова много хора, които срещат ежедневно толкова много други хора, споделят истинските си чувства само на домашните си любимци. Сигурно суровата борба за съществуване в масовото общество кара хората да се отнасят с недоверие и страх един към друг.

Нека да не забравяме и съобщенията за всякакви ужасии по медиите. Всяка сутрин ни посреща с нови тъжни новини във вестниците и по радиото: насилие, криминални престъпления, войни, катастрофи. Не мога да си спомня и един единствен ден, в който да не ми споделят ужасяваща новина. Човешкият живот днес изглежда е изложен на повече опасности от всякога до

www.spiralata.netwww.spiralata.net 21

Page 22: Dalai Lama

сега. Няма поколение преди нас, на което да се налага да преработи толкова много ужасяваща информация. Всеки съчувстващ човек в един момент ще се запита: Що за свят е това, в който има толкова мъка? И такъв един свят кара хората да се страхуват.

Тревогите не променят нещатаВ един църковен псалм от Паул Герхард, немски поет от XVII в., се казва: „С тревоги и

тормозене и самопричинено страдание Господ нищо не дава да си вземем, то трябва да се измоли”. Тревогите влошават още повече нещата...

Хубава мисъл. При нас казват: Ако са грижи, които могат да се променят, няма причина да униваме. Обаче ако нищо не може да се направи, отчаянието няма да помогне. Защо тогава да се тревожим, ако проблемът има решение? Ако съществува решение, няма защо да се боим. А ако нещо е непроменяемо, просто трябва да му се подчиним. Тревогите само ни отнемат необходимата за живот сила. От тях няма полза. Аз обикновено се придържам към правилото: Надявай се на най-доброто и бъди подготвен за най-лошото.

В будизма вярваме в карма, в закономерността на действие и следствие. Ако ни сполети голяма мъка, може да е от полза, ако знаем, че сме си я причинили чрез собствените си грешки от предишен живот. Тогава човек не е безпомощен, а поема отговорност за собствената си съдба. Един подобен светоглед може да е много полезен. Той кара страха и отчаянието да изчезнат.

Хората могат да се надяват на много неща. Ако една надежда не се изпълни, това не е катастрофа, животът с многото си възможности продължава, и други желания ще се осъществят. Ако заложите всичко само на една карта, можете при неуспех да изпаднете в дълбоко отчаяние и депресия, можете от разочарование дори да посегнете на живота си. Не е необходимо някой да губи цялата си надежда, ако има правилната гледна точка.

За нас смъртта е довереникВаша светлост, има ли моменти, в които Вие самият сте обзети от безпокойство и

страх, например по време на полет да се страхувате от нещастен случай без шанс да оцелеете.Като дете се страхуват от тъмното, сега ,разбира се, не ме е страх. Не ме интересува особено

собствената ми сигурност. Мисля си за шестте милиона тибетци, които гледат към мен с доверие и надежда. Ако човек владее духовните си сили, няма защо да се страхува от самолетна катастрофа. Аз всекидневно се подготвям за смъртта. За нас будистите смъртта е нещо съвсем естествено, един феномен, който е неразделна част от кръговрата на живота, от самсара. Смъртта не е край. За нас тя е нещо познато, което приемаме почти инстинктивно и което не ни плаши. Аз си представям смъртта като смяната на износените дрехи с нови. Това може да е нещо прекрасно.

Старост, болест и смърт: тримата божи пратенициОт известно време човечеството се занимава с въпроса за страданието, макар много от

хората в страните на благоденствието да не искат да им се напомня за него. В будизма старостта, болестта и смъртта се наричат „божи пратеници” (дева-дута). Те трябва да покажат на човечеството, че нашето съществуване е страдалческо и преходно.

По този начин трябва да се насочим към пътя на спасението. Ежедневната медитация е добър начин да го достигнем. Вместо да бягаме от мисълта за старостта, болестите и смъртта, да се отклоняваме от тях чрез забързаност и шум, ние сядаме и вътрешно се запознаваме и сприятеляваме с тези неща. Ако човек не забравя факта, че животът ни е тясно свързан със страданието, умирането и смъртта, той ще стане втората ни природа. Тогава можем да приемем живота като обединение на страданието и щастието и не е необходимо да се тревожим от мисълта, че един ден трябва да се сбогуваме с всичко.

Страданието може да е школа за живота. Ако погледнете биографиите на известни личности, ще видите, че те са станали по-силни точно след преодоляване на трудни моменти. Човек, който е разглезен и има всичко, ще изпадне в отчаяние и при най-малкото затруднение.

Като сравня поколението, преживяло Втората световна война, със съвременната младеж, намирам потвърждение за горното твърдение. Със сигурност няма нищо, което да е само лошо. Понякога човек трябва да смени гледната точка и ще прозре, че и зад най-тъжното събитие се крие ценен опит.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 22

Page 23: Dalai Lama

Светлина и сянкаСледователно е важно да се научим да запазваме известна дистанция дори спрямо себе си,

за да не живеем вечно със скръбта от тъжни събития или да се погубваме заради тях...Тук ни помага медитацията. Можем например да си представим колко е вредно постоянно

да сме нещастни и недоволни. Ако поразсъждаваме над стойността и смисъла на живота, ще ни се отворят две гледни точки: От една страна ставаме по-сигурни и спокойни, от друга осъзнаваме своите ограничения, спомняме си, че сме смъртни. Дори човек да не вярва в живот след смъртта, той трябва да свикне с мисълта за стареенето. Желанието на човека да живее дълго, без да старее, вечната младост остава неосъществима мечта. Възрастта е неразделна част от всеки живот. Няма сила, няма наука, няма модерна техника, която да може да спре този естествен процес. Следователно е по-добре да приемем този основен факт и да се сприятелим с него, отколкото да му се противопоставяме и да го потискаме.

Ако не искаме да приемем тъмните страни на човешкото съществуване, няма да сме подготвени за ударите на съдбата, като напр. загубата на близък човек или тежко заболяване. Който е абсолютно неподготвен, бива поразен от нещастието. Ние, будистите, вярваме, както казахме, че страданието е последица от лошите ни мисли, от нашата омраза, лошите ни дела и незнанието ни. Това наричаме отрицателна карма. В следващия си живот бихме могли да се преродим в животно, а не като човек. Но в човешкото си съществуване имаме по-добра възможност да боравим правилно със страданието и по този начин да отработим лошата карма, отколкото да се преродим като неосъзнато животно.

Срещи със смърттаА как един будист се подготвя в медитация да посрещне смъртта?По време на медитация аз осем пъти на ден разсъждавам над собствената си смърт, като

виждам като на кинолента отделните фази на настъпване на смъртта. Важно е тези упражнения да се повтарят постоянно. Но дори и тази непрестанна подготовка за смъртта не ми дава, разбира се, пълна сигурност. Не знам предварително дали в сетния си час, когато настъпи моментът, наистина ще се справя.

Телевизионните зрители, които се ужасяваха например от покъртителните кадри от войната в Босна, едновременно с това съзнаваха страха от собствената си тленност. По отношение на смъртта можем да заемем две различни позиции: да не я зачитаме или съвсем съзнателно да приемем факта, че един ден животът ни ще приключи. Понеже така и така ще умрем, е безсмислено да се притесняваме. Когато се научим да мислим по този начин, страхът от смъртта ще се стопи. Ясно е обаче, че не можем да победим смъртта.

Ние, будистите, вярваме, че при настъпването на смъртта можем да събираме най-дълбок и най-целебен опит. Душевното ни състояние при умиране се отразява върху обстоятелствата на следващото прераждане. Трябва да си отидем в мир от този свят и да се дистанцираме от лошите дела. Затова много велики майстори по време на медитация напускат живота и се упражняват в умиране. В тантра има важни упражнения, които се правят по време на сън или мечтания и имат за цел да ни подготвят за идването на смъртта.

Всеки умира по различен начинВ немската литература никой не е писал толкова дълбокомислено за смъртта като поета

Райнер Мария Рилке. „О Господи, дай всекиму неговата смърт. Смъртта, която идва от живота, в който е имал любов, смисъл и мъка.”, пише той в Книгата на часовете.

Има много видове смърт. Разбира се, човек е по-добре подготвен и съзнателно може да напусне този свят, ако смъртта му е естествена. Тогава не губи вътрешния си мир. Това вярване се отразява на новото прераждане. Според будистите смъртта може да настъпи поради изчерпване на жизнената сила или на „кармичните заслуги”, добрите дела. Някои преживяват насилствена смърт.

Една медицинска сестра ми разказа веднъж, че често особено религиозните хора умирали, изпълнени със страх от „Страшния съд”. След един пълноценен живот човек спокойно може да умре с чувството, че е сторил всичко, каквото е могъл. Хора, които са правили добро, обикновено

www.spiralata.netwww.spiralata.net 23

Page 24: Dalai Lama

си тръгват в мир от този свят. Тогава страхът от смъртта се изпарява. Но другояче изглеждат нещата за хората, които са били въвлечени в много лоши дела. Хора, които най-вече са правили зло и са наранявали другите, в последните си часове често се изпълват с чувство за вина.

Алчността е коренът на много злиниНикой не може да избяга от проклятието на злодеянията си, както се казва у нас. Защо

тогава ни е толкова трудно да правим добро и да избягваме злото?Трябва да търсим причините на злото дълбоко в нас самите. Ако позволим да ни завладеят

осъдителните сили на злото, трупаме лоша карма и си вредим най-много на самите себе си. Дори само поради този факт е добре постоянно да се стараем да подкрепяме доброто в нас.

Според будисткото учение за душите повечето от проблемите ни се пораждат от страстното ни желание да притежаваме неща, които погрешно смятаме за нетленни. Особено алчността, копнежът да притежаваме нещо, ни прави агресивни. Това отношение определя делата ни. Тук се корени и причината за всички военни действия. Разбира се, така е било откакто свят светува и в него живеят хора, но при днешните модерни условия това мислене приема още по-заплашителни размери. Не бива да се поддаваме на отровата на заслеплението, алчността, завистта и агресията. Защото тези „отрови” са причинителите на почти всички кризи на този свят.

Аз съм израснал в традицията на махаяна-будизма и вярвам, че любовта и съпричастността са най-голямата сигурност, която ни е нужна, за да се справяме с вечно изправящите се на пътя ни вътрешни предизвикателства. Основната тема на практическата медитация, която провеждам всеки ден, е всеобхватното състрадание и милост и взаимната обусловеност на всички форми на съществуване.

Това ми помага при отношението ми към китайците. Ако бях позволил в мен да се появят чувства на омраза, гняв и ярост, нямаше да покажа сила. Така само бих изгубил вътрешния си мир. Сигурно ще кажете, че духовните упражнения, които искат да променят човешкото сърце, не допринасят много за преодоляването на политическите предизвикателства. Но повечето от основните политически проблеми са породени от отрицателното отношение на хората. В дългосрочен план те могат да бъдат разрешени само ако човек се промени.

Лошите мисли са истинските ни враговеОткъде според будистите идва злото в нашия свят?В будизма имаме няколко обяснения за лошите черти на хората. На първо място съществува

вярването, че много лоши неща днес са повлияни от предишния живот. После вярваме в лошото влияние на другите хора. Ако човек е в лоша компания от завистници и коравосърдечни същества, това може да се отрази и на самия него. От такива хора се учим на лоши неща и можем да загубим изобщо вярата в хората. Тогава има опасност да мислим само за собствената си изгода, вместо да мислим за благото на другите.

Истинските ни врагове са собствените ни лоши мисли. От външни врагове може и да се избяга. Омразата и гневът остават при нас, дори и след като затворим външната врата след себе си. Ако таим отрицателни мисли, най-много вредим на себе си, дори и най-хубавите неща не ни радват. Спомням си, че веднъж се опитвах безуспешно да поправя един часовник, едно от най-любимите ми занимания. Когато не успях, ударих часовника с юмрук и разруших всичко.

Трън в собственото окоНо обикновено мислим точно обратното, не искаме да приемем собствените си грешки, а

за лошите качества на другите можем да говорим ненаситно. Нали това има предвид Иисус с притчата: Как можеш да кажеш на брат си: Позволи ми да отстраня трънчето от окото ти, като то е в собственото ти око.” Така от „брата” лесно става враг.

Да, единственото зло, което може наистина да ме засегне, е злото в собственото ми сърце. Външните спречквания отминават. Вътрешните врагове като гневът, омразата и страстта остават. За всеки човек е валидно следното: аз самият съм си най-големият враг с моята зависимост, силно желание, с омразата си. Врагът в сърцето ми остава враг завинаги. Не бива човек да прави компромиси с лошите си наклонности. Лошите мисли не могат да създадат нищо добро. Трябва

www.spiralata.netwww.spiralata.net 24

Page 25: Dalai Lama

да ги озаптите, иначе няма да намерите душевен мир. Така погледнато, нашият най-голям враг е неспирният размирник в самите нас.

Външният враг в настоящето може в бъдеще да се превърне дори в най-добрия приятел. В живота си съм научил най-много от тези, които смятах за свои врагове.

Враговете стават приятелиДа се учим от враговете си?Трябва да се упражняваме в целебна съпричастност и толерантност не само по отношение

на нашите семейства и приятели, а и в особена степен по отношение на нашите врагове. Така погледнато моят враг е най-добрият ми приятел. Той изпитва вътрешната ми сила, толерантността ми и уважението ми към ближния, особено към непознати хора. Махаяна-будизмът отдава особено значение на този момент.

Всички ние сме хораТолерантността и разбирането на другите стават все по-важни, защото културите се

приближават и смесват. Въпреки това навсякъде в Европа се разраства нетърпимостта към чужденците. В Германия също зачестиха враждебните набези срещу чужденци.

Но аз виждам добър знак в начина, по който реагира на това шокираната общественост. Докато народът мрази чужденците, политиците не могат да направят нищо. Важно е да посрещаме чужденците приятелски, като не забравяме, че те имат същите чувства като нас. Само така могат да паднат стените, които изграждаме между себе си, семейството и хората отвън. Само по този начин могат да възникнат истински контакти между ближните.

Силната омраза срещу чужденците често е израз на страх от непознатото. Ако се срещнат двама непознати, те в началото са предпазливи и резервирани. Но подобни страхове могат да бъдат отработени. Когато се срещам с непознат за мен човек, не обръщам особено внимание на неговия пост, дали е богат или беден. За мен решаващи са изразът на лицето, усмивката му, погледът. Това ми говори повече за конкретния човек от данните в паспорта му. Винаги, когато говоря с представител на друга култура, усещам, че има неща, които ни делят, но всички ние сме хора.

Когато деца от Африка, Европа или Азия се срещнат, нямат проблеми да седнат и да започнат заедно да играят. Децата не обръщат внимание на културни различия. Те стават приятели, ако се разбират добре, без да се интересуват от раса и цвят на кожата. Това показва, че съществува голяма общност на народите.

Различни представи за щастието

Щастие и нещастиеВаше Светейшество, Вие често повтаряте, че всички хора се стремят към щастието. Но

не се ли различаваме твърде много в представите си за щастие?Щастието има много нива. Представям си щастието като хармонично съчетание от

вътрешен мир в сърцето на отделния човек и външен мир сред всички народи по целия свят. И желая възможно по-голямо благосъстояние на всички земни жители. Бедността и неволята не носят щастие. Човек трябва да може да задоволява основните си потребности, има нужда от храна, чиста вода, и покрив над главата. Това важи за всички култури.

Някои смятат, че хората, които живеят в разкош и разточителство и без особени усилия се наслаждават на дните си, водят наистина щастлив живот. Но богатството не е гаранция за щастие. Често с парите растат и тревогите. Колкото повече човек притежава, толкова повече може да загуби. Тъкмо се е сдобил с нещо и вече започва да се страхува от загубата. Ако някой си купи нещо от чиста алчност, скоро ще види, че други притежават още повече. Който тръгне по този път, няма спокойствие. Има два начина да се изпитат щастие и страдание: на духовно и на физическо ниво. Мисля, че духовното ниво е от решаващо значение. Затова ми се струва толкова важно да обучаваме духа си. Така можем да посрещнем нещастията по-спокойно и да станем по-възприемчиви към щастието.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 25

Page 26: Dalai Lama

Човешка доброта в магазина?Консуматорското общество живее от идеята, че купуването прави хората щастливи.

Постоянно се внушава на хората, че до съвършеното им щастие остава само този или онзи предмет или стока. Дори и религиозните ни празници деградираха до потребителски тържества.

Вярването, че купуването ни прави щастливи, е измама. Въпреки заслугите на естествените науки и техниката за прогреса на човечеството, те не са в състояние да произведат щастие за хората. В САЩ и Европа се нагледах на много претрупани универсални магазини, в които се предлага всичко възможно, но не видях магазин за човешка доброта. Материалният прогрес донесе на хората щастие, зависещо от външни обстоятелства. Истинското щастие идва от сърцето на човека и не е свързано с предмет или имот. Добротата и щастието трябва да пораснат в собственото ви сърце. В днешно време се трансплантират сърца, но никоя операция не може да ни достави добро и обично сърце.

Когато един човек се задоволи със скромен живот, той е доволен. За щастието е от голямо значение обикновеният живот. Ако се задоволите с това, което имате, и не ламтите постоянно за още нещо, ще живеете в доволство и жизнерадост. Човек може да е щастлив и в нормални дрехи, дори в парцали и в простичко жилище. И може да се изпълни с дълбока радост, ако успее да се раздели с неправилните вътрешни нагласи и обвързаности.

Най-висшите целиВ търсенето на щастието ли се състои смисълът на живота?Със сигурност удовлетвореността, радостта и щастието са най-висшите цели в живота. А

източникът за всичко това е състрадателното и изпълнено с любов сърце. От момента, в който човек прекрачи прага на този свят, той се стреми към щастие и инстинктивно се опитва да отбягва страданието. Няма значение към коя прослойка принадлежи, в каква идеология е възпитан и в коя страна живее. Въпреки, че не познавам политическа система, която да е по-добра от всички останали, всеки би трябвало да има право на щастие в собствената си страна.

Радост и обкръжениеВ духа на Махатма ГандиСигурно имате предвид и родината си, Тибет. В епохата на нарастващо насилие Далай

Лама е олицетворение на мирната съпротива. Вие упорито се придържате към ненасилието. Всички, направени от Вас предложения за мир, се основават на толерантност и взаимно уважение в духа на Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг, който получи Нобелова награда за мир за мирната борба на цветнокожите в Америка.

Чувствам се особено задължен на ученията на Махатма Ганди. Както споменах в речта си по случай връчването ми на нобелова награда за мир през 1989 г. в Осло, за мен наградата е знак, че тибетците не са забравени, макар да се борим с мирни средства и така да обърнахме внимание на света върху нас. По този начин бяха признати и най-важните ни ценности, като уважението пред всяка форма на живот, като вярата в мощта на истината. Мисля, че диалогът е единственият начин за дълготрайно решение на тибетския въпрос.

Чрез употребата на насилие може да се постигне краткотрайно надмощие, но в дългосрочен план то води след себе си само влошаване на ситуацията. По тази причина поддържам мирната съпротива и ненасилствените действия.

Съпротива без оръжияАко си припомним многобройните въстания в Тибет, ще останем с впечатлението, че

политиката на мирната съпротива започва да се пропуква.Не, не мисля. 1987 изложих в един мирен план, състоящ се от пет точки, как може да се

разреши тибетският въпрос: Тибет трябва да стане самостоятелна единица със собствено демократично правителство, а Китай да остане отговорен за външната политика. След като китайската страна изобщо не реагира, през 1991 г. оттеглих предложението си. Големите компромиси по отношение на китайските власти ми донесоха много критика от страна на тибетците. Както и да е, аз ще продължа да поддържам политиката на ненасилието.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 26

Page 27: Dalai Lama

И китайците са благодарниСъществуват ли обстоятелства, които биха оправдали употребата на сила чрез религия?Да, има такива обстоятелства. Всичко зависи от причините и целите, които трябва да бъдат

постигнати. Ако не остане никаква друга възможност, силата е позволена. По отношение на тибетския въпрос обаче въоръжената борба е чисто самоубийство. Китай би могъл да изтрие от лицето на Земята цялата тибетска раса.

Убеждението ми, че ненасилието е правилният подход, наскоро отново се потвърди. Много китайци в Китай и в изгнание ми съобщиха, че са ми благодарни за това, че съм останал непоколебим. Така не допуснахме да надделее омразата срещу китайците. Това беше за мен потвърждение, че съм на правилен път. Много се радвам, че е така.

Бъдещето на човечествотоТака погледнато ненасилието повече ли е от липса на насилие?Ненасилието за нас е душевно отношение, което е тясно свързано с любовта и

състраданието. Може устата ни да изказват приятелски думи и в същото време да таим в сърцето си лоши мисли. От друга страна има хора, които са по-груби на думи, но въпреки това носят състрадание в себе си. Всичко зависи от намеренията. Някои са на мнение, че ненасилието е подходящо само за дълбоко набожни хора.

Аз обаче смятам, че то засяга всички хора, и дори че бъдещето на човечеството зависи от мирното съвместно съществуване навсякъде по света. Всички бихме били в опасност, ако омразата и насилието вземат надмощие. Особено с оглед на нарастващия оръжеен потенциал, идеята ни за ненасилие се превърна във въпрос на оцеляване. Само ако всички упражняваме състрадание, ще оцелеем на нашата планета. 20-ти век достатъчно осезаемо ни накара да усетим колко страдание и мъка пораждат войните. Научихме се да се страхуваме от въоръжената намеса.

Войниците не съобщават нищоВъзможен ли е изобщо един свят без насилие? Това не е ли по-скоро илюзия?За съжаление гняв, омраза и насилие насищат и съвременните конфликти, било то в

Средния Изток, в Южна Азия, в бившата Югославия или при сблъсъците на Севера и Юга. Възникват много огнища на нестабилност, защото хората не разбират чужденците или различаващите се от тях. Нито допълнително въоръжаване и войници, нито каквато и да било помощ за развитие могат да променят нещо. Трябва най-после да осъзнаем, че всички хора споделяме еднаква съдба. Омраза и войни не носят и на победителите добро. Насилието винаги създава мъка и не води до благословия за по-силния.

Студената война приключи и въпреки това все още съществуват запасите от ядрени оръжия, които могат да унищожат всички ни. Войните възникват, защото хората са водени от неспокойство и мания за унищожение. Войната се губи винаги от всички. Може би политическите глави би трябвало да организират срещи на високо равнище за „релаксация”, при които в приятелска атмосфера да се опознаят на спокойствие. Може би тогава ще проявят по-добро разбиране спрямо другия. Раса, култура и идеология не бива да ни разделят, защото човечеството е едно. Това се отнася до войната и мира, както и до спасяването или унищожаването на околната среда.

Предупреждение на „майката Земя” към нейните децаЗа будистите, за разлика от християните, човек не е върхът на творението, той не е

избран, за да подчини природата...Каквито и представи да имаме, тежката действителност ни кара да сменим начина си на

мислене. Ние, будистите, вярваме, че планетата Земя за нас е като майка. Майка, която ни е създала и ни е снабдила с всичко необходимо. Природата с любов се грижи за нас. Затова ние трябва да се грижим за нейното запазване. Наблюдавайки ужасяващото унищожение на природата в днешни дни, майка Земя сякаш ни казва: „Мили мои деца, бъдете разумни. Ако продължавате по този начин и експлоатирате така планетата си, ще предизвикате бедствия.”

www.spiralata.netwww.spiralata.net 27

Page 28: Dalai Lama

Досега нашата „майка” траеше лошото поведение на децата си, но понеже все-повече прекаляваме, трябва да ни се поставят граници. Има много предупредителни знаци, които не бива да пренебрегваме. Не можем повече да мислим изключително егоистично, безскрупулно и себично. Тази планета е нашият дом. На никого не би му хрумнало да пали дома си, за да се постопли на огъня. Къде да отидем, когато планетата ни бъде разрушена? Може би на Луната?

Рибите отново плуватДнес вече много хора започват сериозно да се замислят над предупрежденията на

„Майката Земя”. Но дали предприетото е достатъчно, е друг въпрос.Да, съществува „природосъобразна екология”, която се опитва да опази разрушаването на

озоновата обвивка със щадящи околната среда спрейове. Преди много години, когато бях в Стокхолм, видях езерото Меларен, което се проточва в самия град и изглеждаше мъртво. Беше толкова замърсено, че, както ми разказваха, в него не би оживяла нито една риба. Когато се върнах там наскоро, узнах, че лично царят е пуснал в езерото риба. Фабриките, разположени по бреговете на реката, вливаща се в езерото, предприели съответните мерки. Правят се усилия да се ограничи замърсяването. Само ако живеем скромно и не разхищаваме богатствата на природата, живеем в съзвучие с нея. Ако не спрем осакатяването на природата, ще се наруши естественото равновесие, природните бедствия ще зачестят и не само човека, а и флората и фауната ще страдат.

АхимсаВаше преосвещенство, вярно ли е, че искате да превърнете Тибет в „зона на мира”?Да, в моята „Ахимса”. Ахимса е будисткото понятие за „ненараняване” на живи същества.

Мечтата ми е цялото високо тибетско плато да стане убежище за хората, които искат да живеят в хармонично равновесие с природата. Тук биха могли да съжителстват във взаимно разбирателство хора от целия свят. Тибет би могъл да се превърне в средище на мира и да допринесе мирът да се разпростре по цялата Земя.

Искам да направя от Тибет най-големия природозащитен парк на света. Всички организации, които се посвещават на подкрепата за мир и защитата на живота, биха били добре дошли. Чрез високото си географско разположение, историята си, духовното си наследство, в центъра на стратегическа зона, Тибет е особено подходящ да изиграе историческата си роля като буфер между големите сили в Азия. И тук става дума за „средния път”, които за нас, будистите, си остава основна тема. Ние постоянно се опитваме да заемаме уравновесяваща позиция между екстремните полюси, независимо дали става въпрос за отделния човек, за народи или култури.

Крайна бедност и удобен животВсички сме заплашени от природните бедствия и все пак преобладаващата част от

човечеството живее в крайна бедност...Тук имаме противоречие. Бедните страни се нуждаят от бърз икономически растеж за да

оцелеят, а в същото време подобряването на техния жизнен стандарт води до разрушаване на околната среда. Без икономическото развитие е застрашена по-голямата част от човечеството, с него обаче нарастват и рисковете от разрушаване на природата.

Намираме се в дилема, защото е невъзможно човечеството да се върне назад към техническото равнище от XIX век. Трябва ли да затворим всички фабрики и да започнем отново бартерни сделки? Ясно е, че подобно нещо е невъзможно.

Още през 60-те години водих дълги дискусии с един индиец, който беше предложил всеки да има по парче земя, от която да се изхранва. Всички големи стопанства трябвало да се разрушат. Беше истински еколог, макар да не го знаеше, защото това понятие едва по-късно навлезе в Индия.

При всички тези разсъждения не става дума само за нас, а и за идните поколения. Човешкото население нараства, а природните богатства намаляват. Да вземем например дърветата: и до днес не е изяснено какви са последствията от измирането на горите върху климата, почвата и световната екология. Тези проблеми ще се превърнат в заплаха, ако хората не престанат да се водят само от мисълта за собствения си удобен живот. Ако нашето поколение не

www.spiralata.netwww.spiralata.net 28

Page 29: Dalai Lama

успее да се настрои на глобално мислене, ще оставим на децата и внуците си неразрешими проблеми.

За религиозната свобода в ТибетТе само повтарят думиВаша Светлост, колко голяма е религиозната свобода в Тибет под китайското

господство? Могат ли монасите да следват религиозните си упражнения?Китайците се надяваха, че в рамките на едно-две поколения основите на будисткото учение

ще поддадат и изчезнат. Те действително вярваха, че могат да изтръгнат всяко убеждение, всяка вяра, различна от марксизма. По тази причини и до днес се опитват чрез всевъзможни ограничения да спрат разпространението на будизма. Ситуацията в различните региони обаче е различна. В така наречената „Автономна провинция Тибет” ограниченията са по-големи, отколкото в Амдо и Кхам и в някои отдалечени области, които трудно се контролират от китайските власти.

Явно китайците ни най-малко не схващат същината на будизма. Те позволяват някои религиозни упражнения като простернациите – това са простиранията на пода, при които се докосват със сключени длани челото, гърлото и гърдите, преди да се просне човек по корем на пода и пак да се изправи и да започне отново. Те нямат нищо против нашите молитви, както и против използването на молитвени кречатала (мелници), запалването на лампи с краве масло, носенето на молитвени броеници и изричането на мантрата: Ом мани падме хум (“О, ти скъпоценност в лотоса” или „Благословен да е седящият в лотоса”). От будистка гледна точка обаче това са само низшите религиозни упражнения. Основното за нас е трансформацията на духа, коренното преобразяване на човешкото отношение към околната среда и особено към хората.

За да разберете наистина будизма, са необходими дълги години учение. За съжаление в Тибет почти липсват будистките учители, а малкото, които останаха там, бяха сплашени. Те се страхуват от суровите наказания, които ги очакват при разпространение на нашето учение. Много съжалявам, че по тази причина в Тибет религиозните занимания са недостатъчни. Ако това състояние се запази, будизмът ще се принизи за този регион в религия на сляпата вяра. Будисткото образование продължава около 18 години. Ако ученията не са научени в дълбочина, човек само повтаря думи, чиито смисъл изобщо не разбира. Най-голям е проблемът с намирането на добри учители. В изгнание се намират вече повече обучени монаси, отколкото в самия Тибет. Затова манастирите в Тибет често ме молят да им пратя добре обучени учители. Малкото останали в Тибет учители, са на възраст между 70 и 80 години.

Страдащ народКак ще коментирате положението на Тибет в момента? Китайците твърдят, че от 1987

година насам са освободили от затворите над хиляда тибетци и нито един не бил екзекутиран.Трудно е за вярване. Има документи, които доказват, че в този период са се състояли най-

малко три или четири публични екзекуции, че много хора са изчезнали безследно, че хиляди са измъчвани в затворите. Методите за мъченията за ужасяващи, например отнемане на толкова кръв от затворниците, че да умрат от слабост. Благодарение на намесата на много приятели на Тибет, сме доста добре информирани за невъобразимо жестоките нарушения на човешките права.

Оцеляването на тибетския народ е застрашено от преселването на хан-китайци на тибетска земя. В момента тибетците вече представляват малцинство в собствената си страна. Жестоките закони не се спират пред насилствена стерилизация или насилствен аборт, включително и в деветия месец на бременността. През последните десетилетия загинаха един милион тибетци. Повече от 600 манастири систематично са разрушавани. Стотици монаси и монахини бяха изгонени от духовните си средища. Тежко е разрушението и на флората и фауната, околната среда е заплашена от гробища за атомни отпадъци.

Скоро и те ще започнат да мислят като хан-китайцитеЗначи човешките права в Тибет са нарушени по най-груб начин.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 29

Page 30: Dalai Lama

Положението в Тибет е особено тревожно преди всичко заради преселването на хан-китайците на тибетска земя. Така все повече тибетци губят работата си, живеят в недоимък и трябва против волята си да се издържат от държавата. Това води, разбира се, до голямо напрежение. И най-малкият израз на недоволство се тълкува от китайските управници като политическа съпротива. Оплакалите се биват заловени и измъчвани, почти винаги се стига до жестоко потъпкване на човешките права.

В селища с преобладаващо китайско население тибетците са принудени да говорят китайски. С времето ще се промени и начинът на мислене и на поведение. Тибетската култура бива подложена на голям натиск от силното китайско влияние. Виждам най-неотложната си задача в това, да предпазя тибетците от подобно „китайско бъдеще”.

Отношенията с ПекинИма ли директна връзка между Далай Лама и правителството в Пекин?Имаше такава. Директни контакти между тибетското правителство в изгнание и Китай бяха

установени през 1979 г. Тогава Дън Сяо Пин от китайска страна ми заяви, че може да се преговаря за всичко друго, освен за пълната независимост на Тибет. Освен това в Хонконг и Тайван живеели китайци в други политически системи. Заради тези две твърдения се опитвам от 12 години да постигна някакво разрешение на тибетския въпрос. Никога не съм говорил за пълна независимост, а в предложенията си изхождах от една страна с две различни системи.

Тогава ни беше възможно да изпратим три делегации в Тибет, за да се разбере ситуацията на място. След това в Пекин успяхме да поговорим с китайските управници за ситуацията в Тибет и нейното разрешаване, но бързо осъзнахме, че за китайското правителство не съществува тибетски въпрос. Беше ни казано, че има само един проблем: този на Далай Лама, който живее извън Тибет. Вътре в Тибет хората живеели добре и били щастливи под управлението на китайското правителство.

Ние, разбира се, обърнахме внимание на фактите, които сочат обратното, и изразихме мнението, че разрешаването на тибетския въпрос не е само от полза за тибетския народ, а и за китайците. По тази причина трябва да се погледне действителността в очите. През 1987 г. изложих мирен план от пет точки за разрешаването на тибетския въпрос. После, през 1988 г., предложих пред Европейския парламент в Страсбург Тибет да се превърне в самостоятелно управлявана демократична общност, докато Китай да продължи да отговаря за външната политика. Тези големи компромиси спрямо китайските управници ми донесоха много критика сред тибетците. От страна на Китай обаче нямаше абсолютно никаква реакция. Поради мълчанието на китайците оттеглих предложението си. Въпреки това съм решен да продължа усилията си.

СанкцииКак би трябвало да се отнесат правителствата на другите държави към Китай, за да

помогнат за делото на Тибет? Смятате ли, че санкциите са подходящо средство?Китай, страната с най-голямо население в Европа, не бива да бъде изключена от световната

политика, а да е по-скоро вплетена в международния политически поток. Същевременно обаче другите страни би трябвало решително да обърнат внимание на Китай, че поведението му е неправилно. Особено осъдително би трябвало да се отнесат към нарушаването на човешките права. Поради тази причина аз бях срещу провеждането на Олимпийските игри в Пекин. Струва ми се, че по този въпрос политиката спрямо някогашния Съветски Съюз беше много мъдра. От една страна безкомпромисно се изискваше спазването на човешките права, от друга се провеждаха постоянни преговори за подобряване на отношенията. Но когато думите не успяват да постигнат много, би трябвало да се помисли и за икономически санкции за упражняване на натиск.

РавноправиеСъществува ли прилика между будизма и марксизма?

www.spiralata.netwww.spiralata.net 30

Page 31: Dalai Lama

Във всеки случай чувствам близки социалистическите идеи за равноправие и братство в света, защото капиталистическата система има и своите отрицателни страни. Не ми харесва все по-голямата пропаст между бедни и богати.

Пуя за жертвите на ТйенанмйенИма ли китайци, които да се интересуват от будизма?Тибетският будизъм изглежда буди все по-явен интерес сред младите китайци, особено сред

интелектуалците. Понеже в момента не само в Китай, но и в цяла Азия цари идеологическо объркване, нашата религия би могла да даде опора на много хора. Макар в Китай марксизмът да си остава единствената официално призната идеология, почти никой не вярва в него. Когато парите се превърнат в най-ценното благо, има опасност да се разпространи безразличие и цинизъм по отношение на стойността на живота. Точно тук будизмът би могъл да помогне на хората да намерят душевен покой. 1989 съдействах за отслужването на пуя, церемония в памет на жертвите от кръвопролитията на площада Тянънмън. Това събуди още повече интерес към положението в Тибет под китайско владичество и оттогава имаме редовни контакти с различни движения за демокрация в Китай.

Панчен ЛамаНе потърсихте ли съвсем наскоро диалог с Китай заради издирването на инкарнацията на

починалия през 1989 г. Панчен Лама?Правителството в изгнание се обърна към посолството на Китай в Делхи с молба да

съдейства за издирването на инкарнацията на Панчен Лама, втория по ранг религиозен глава на тибетците. За мен е върховна отговорност да се заема лично с откриването на тази инкарнация, защото последният Панчен Лама от своя страна се беше ангажирал лично с откриването на предишния Далай Лама. Предложението ми към Посолството на Китай гласеше: Квалифицирани тибетски монаси да отидат в Тибет и да потърсят инкарнирания. След три месеца пристигна отрицателен отговор от китайска страна със следния текст: „Докато Далай Лама живее извън Тибет, не му се позволява да се меси във вътрешнокитайски дела.” (В последно време по този въпрос има шанс за спогодба, бел. авторката).

Правителството в изгнаниеИма ли правителство в изгнание извън Тибет, което да се застъпва за интересите на

страната?Да, в Дарамсала в Индия, където живея днес. Все още нямаме същински политически

партии, но има много опити да бъдат създадени такива. Правителството в изгнание се състои от народни представители, избрани от диаспората.

Политика и религияПолитиците се нуждаят в особена степен от религияВаше светейшество, Вие твърдите, че религията има съществена роля за постигането и

запазването на световния мир. Каква роля може да играе религията в свят, изцяло намиращ се под диктатурата на политическата власт?

Намирам за много важно влиянието на религията върху политиците. Политиците се нуждаят от религията повече от набожните хора, които са се оттеглили от света. В политическия и икономически живот постоянно се ширят скандали, предизвикани от липсата на самодисциплина у отговорните лица. Министър-президентът на Западна Бенгалия, заяви веднъж в Индия, с пълно смирение, както сам твърди, че бил политик, а не вярващ. Аз му отвърнах: Политиците повече от всеки друг се нуждаят от религия.

Ако отшелникът в пещерата е лош човек, може да навреди само на себе си и на никой друг. Когато обаче толкова влиятелни хора като политиците са изпълнени с лоши намерения, могат да навлекат нещастие на много хора. Затова религията като постоянна работа над вътрешната зрялост е важна за политическите представители.

Един политик трябва да има морални принципи, убеден съм в това. Така погледнато, политиката и религията си пасват добре. В САЩ държавата и църквата може да са разделени, но

www.spiralata.netwww.spiralata.net 31

Page 32: Dalai Lama

при приемане на поста си президентът се заклева с ръка върху библията в името на Бога. Така господ Бог засвидетелства намерението на президента да изпълнява съвестно служебните си задължения.

Благородни концепции за хоратаВ целия свят корумпираните политици се оплитат в афери. Политиката не е ли доста

мръсна работа, с която един набожен човек не бива да се захваща?Да, знам, за някои хора политиката се е превърнала в синоним на неморалност. Те са на

мнение, че политиката трябва да се избягва. Политика без етически правила на играта нанася само вреди на което и да е общество. Живот без морал натъжава хората. Политиката обаче не е априори „мръсна”, въпреки че много политици злоупотребиха с високите идеали и благородните концепции в полза на човечеството. Много набожни хора смятат, че религията и политиката нямали нищо общо, за тях намесата на теолози или религиозни водачи в политиката, е недопустима.

Аз обаче мисля, че това е едностранчив поглед върху нещата. Днес, повече от всякога, трябва етиката да играе висша роля в политиката. Както знаем, може да стане много опасно, когато политици и държавници забравят за моралните принципи. Не е от никакво значение, дали вярваме в Бог или карма. Етиката е в основата на всяка религия. Важно е религиозните хора да не се оттеглят от света и обществото, в което живеят. Чрез бягство от света не можете да помогнете никому, а тъкмо помощта на ближния е основна във всяка религия. Изтриването от лицето на Земята на тибетците с помощта на китайския комунизъм не би означавало само краят на един народ, но и краят на една от най-висшите култури. Целият свят носи отговорност за запазването на нашата стара тибетска култура.

АнализКогато лети желязната птицаОт 70-те години насам стотици хиляди, та дори милиони европейци и американци откриха

тибетския будизъм и неговия цялостен начин на живот. Едни се впечатляват от логическия анализ, други от разкошните ритуали или строгата медитация. Всичко това се слива в прастарата религия в един синтез, който иска да покаже „средния път” във всяка житейска ситуация. Светът бе потресен при нахлуването на Китай през 1951 г. в независим Тибет и през 1959 г. Далай Лама и много високопоставени религиозни лица напуснаха страната. В последствие на Запад бяха създадени различни тибетски центрове. Следените с интерес пътувания на Далай Лама из Европа и САЩ водят до нарастване на интереса към тибетския будизъм и неговите различни школи.

Много хора вярват, че са се сбъднали пророческите думи на Падмасамбхава, индийския учен от 8-ми век, който донесъл будизма в Тибет: „Когато желязната птица полети и конете се движат на колела, тибетският народ ще се разпръсне като мравки по света и дхарма (будисткото учение) ще пристигне в страната на червения човек.”

Буден, спокоен и творящТъкмо защото се основава на житейския опит, будизмът има да каже на всеки от нас по

нещо. Той се докосва до всяко чувстващо същество тук и сега и неговата взаимообвързаност с всичко съществуващо, до все по-голямата взаимовръзка между всички неща, както бихме се изразили. Който иска да разбере дълбоката будистка мъдрост, не се нуждае от сложна теоретична предварителна подготовка. Изходна точка е присъщото на всеки мислещ и търсещ човек предположение, че нашият живот и всички проявления са условни и преходни.

Понеже човекът не иска да се подчини на този закон на преходността и иска да съхрани всичко отминало, намира в живота си само страдание. Всяко пристрастяване към съществуващото, всяко привързване към нещата се разглежда като мания, която ражда страдание. Така например будистите смятат, че всичко, което ни е важно, което непременно трябва да постигнем, страховете и надеждите ни, дори собственото Аз, по принцип са само илюзии.

Ние сме само гости тук на Земята, казва Далай Лама, ние набираме опит и пак си тръгваме. Но понеже така и така сме дошли в това битие, би трябвало да направим най-доброто от него. По

www.spiralata.netwww.spiralata.net 32

Page 33: Dalai Lama

този път иска да ни насочи Буда. Трябва да се стремим към равновесие между вътрешен мир и активно претворяване на света. Неспирният ни дух, който постоянно се вихри във въртопа от мисли и чувства, трябва да се успокои. Будистите се стремят към уравновесяване, което ни напомня за една християнска молитва: „Дай ми, Боже, спокойствие да приемем нещата, които не мога да променя. Дай ми смелост да променя нещата, които мога да променя. И дай ми мъдрост да различа едното от другото” (Фридрих Кристоф Йотингер).

Будизмът има много лицаВ рамките на тази книга няма място за научна дефиниция. Тук можем само да очертаем

контурите на този за нас така чужд и многопластов свят, скица от гледната точка на авторката. „Малцина са способни да разберат изцяло учението на Буда. Но даже и мъничко да разберем, пак помага.”, твърди изследователят на будизма Хайнц Бехерт. В продължение на 25 века будизмът се е разпространил в над 30 азиатски страни с отчасти много различни култури и се е слял с тях. Будистките понятия съществуват днес в над 20 езика.

Оттам идват и много езикови и терминологични трудности, които затрудняват разбирането на тайнствената религия от европейците. И още нещо: понятия като религия, спасение, личност, себе, душа или смърт и прераждане събуждат в нас съвсем други представи от тези в индийската култура, от която е произлязъл будизмът. Изследването на цялата будистка литература би отнело няколко човешки поколения. Много от хилядите свещени книги са по-дебели от Библията. В сравнение с тях „библиотеката” на християните, новият и старият завет, за католиците се състои от 73, а за протестантите от 67 книги.

С различни колесници на път за нирванаБудизмът днес се смята за четвъртата по големина световна религия. Приблизително 150 до

500 милиона човека са негови привърженици. Данните не могат да са точни, защото човек може да изповядва друга религия и същевременно да е и будист. За 1993 г. Германският статистически институт е отброил 309,1 милиона будисти по целия свят (5,7% от населението на Земята). 307,1 милиона от тях се намират в Азия (9,7% от азиатското население). От тях 67 милиона живеят в Китай (5,8% от китайското население). В Европа има около 271 000 будисти, в областите на някогашната СССР 404 000. В Америка те са около 1,1 милиона, 25000 са будистите в Австралия и Нова Зеландия, 20 000 - в Африка.

За будистите учението им е возило към нирвана. По тази причина различните движения се наричат малката, голямата (великата) и диамантената колесница – хинаяна, махаяна и вайраяна. Днес старата школа е жива най-вече в Цейлон, Тайланд, Бирма и Камбоджа. Махаяна, школата, възникнала около 10-ти век, е разпространена в Китай, Япония, Виетнам и Корея, а Ваджраяна в Тибет, Монголия и Япония.

Между хиндуизъм и модернизъмНай-съществените принципи на будисткото учение са изведени от религиозните и

философски основи на по-древния хиндуизъм. Това се отнася до непрекъснатия кръговрат на съществуванията, учението за карма, според което добри и лоши дела се отразяват върху бъдещи превъплъщения. Монашеството също идва от предбудистки времена. Будистката общност в тесния смисъл (наречена сангха), се състои от монаси (бхикшу) и монахини (бхикшуни). Говорят, че самият Буда имал съмнения относно създаването на орден от монахини, защото се опасявал за морала в него. В широкия смисъл към будистката общност се числят и привържениците на будизма. Дълго време монахините е трябвало да следват по-строги правила от монасите. Днес обаче, особено махаяна-монаси и монахини са напълно равноправни.

Типичното за будизма изреждане на понятия, така нареченото „самкя”, е съществувало и преди Буда. Това е всъщност най-старата система на мислене. При нея едно понятие се определя чрез изреждане на частите, от които е съставено. Така възникват дълги редици от понятия като долу споменатото „будистко верую” – „Четирите благородни истини”. Други елементи като аскетизъм и йога, упражнения, ежедневна работа над себе си, също са били познати още в средата на 6-ти век в Северна Индия.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 33

Page 34: Dalai Lama

Далай Лама не е будистки папаЕдва напоследък новата наука за религиите започна да говори за будизма като обобщено

понятие за различни школи. Множеството движения и школи обаче нямат религиозен глава. Няма "будистки папа”. Това не изключва факта, че Далай Лама с човечността, самоотвержеността и бистротата на мисълта си като никой друг не олицетворява толкова добре образа на историческия Буда.

Понятието будизъм идва от Буда „просветения”, почетна титла на историческия създател на религията принц Сидхарта Гаутама.

Той е живял в днешната гранична област между Индия и Непал в 5-ти век преди Христа (около 560-480 пр. Хр.). Понеже е от рода Шакя, бива наречен Буда Шакямуни (Мъдрецът от рода Шакя). Според легендата той със собствени сили прозрял светлината от нощта на заблудата. Преодолял омразата, алчността и заслеплението и се почитал като извисен, но смъртен човек. Някои твърдят, че той не бил първият Буда и след него щели да се появят още Буди. Но за разлика от Иисус Гаутама Буда не иска да е спасител, а ни посочва правилния път.

В известен смисъл будизмът заема особено място сред религиите. Той е най-старата религия с универсален характер и, както казахме, не познава бог като създател на света. Всемирът и моралният световен ред съществуват от незнайни времена. По тази причина на Запад наричат будизма често „атеистична религия”. В по-късен етап Буда се радва на божествена почит, макар сам решително да я отрича. Амидизмът в Япония, с пълната си отдаденост на Буда Амида, е приел почти монотеистични черти.

Всички същества могат да бъдат спасениБудизмът повече от всяка друга религия набляга на преходността. Затова дълго време в

Европа се говори за „песимистичен будизъм”, за отричащо света движение, което се противопоставя на европейското утвърждаване на съществуването. Но това твърде едностранно схващане вече отстъпва място на по-проницателни разбирания. Будистите не остават при отрицанието, а сочат пътя на спасението, по който всички същества могат да преодолеят „страдалческия” кръговрат на съществуванията, наречен самсара. Да, целта на будизма е да освободи всички същества от съществуване в страдание и да ги спаси в нирвана (освобождението) и по този начин да сложи край на веригата от прераждания.

Човек не съзнава, че животът, който преследва, му носи непрестанното завръщане на страдания, болки, разочарования, загуби, старост и смърт. Знаещият не „обвързва” желанието си с наслади, а постоянно се стреми към правилни действия. „Вече не „какво”, не и „че (живее)”, а „как” прекарва живота си е от значение. Нирвана, спасението от страданието във всички негови форми, се получава от промяната на посоката на желанията, от самосебе си.” Ернст фон Астер, История на философията, 1947 г.

От самсара до нирванаБуда се стреми да излезе от кръговрата на съществуването и да достигне нирвана. Какво

всъщност означава нирвана, както и цялата индийска мъдрост, може да се усети само чрез съпричастие, опит и потапяне, а не просто по теоретичен път. В по-късните писания нирвана се описва като състояние на блаженство, което се постига отчасти в сегашното съществуване, отчасти в отвъдното. В махаяна-будизма нирвана се разбира след очистването от погрешни вярвания и желания като блажено състояние на единство с абсолютното. Всяко същество носи в себе си способността да стане Буда и със собствени усилия да достигне съвършеното просветление.

Посочва се пътя на спасението, без да има спасител. Човек остава сам със себе си. Но във „Великата колесница” с нейните Бодхисатви, просветлени същества, към които се числи и Далай Лама, това твърдение изглежда се релативира. Защото Бодхисатвите дават клетва да поемат страданието на всички същества чрез активна дейност и да прехвърлят собствените си кармични заслуги на другите. Тук Буда е едно с абсолютното, той се проявява в нашия свят, за да допринесе за благоденствието на всички същества.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 34

Page 35: Dalai Lama

Трите съкровищаЗа пътя на спасението са важни медитацията, познаването и анализът на будистките книги.

За да напреднат по пътя, будистите се оттеглят със сърцето си в „трите съкровища” (тиратна): при Буда, учителя, при дхарма, учението и при сангха, общността на спътниците по пътя. „Както човек, който вдига катурнатото, разкрива прикритото, показва пътя на изгубилия се или осветява мрака, та да могат нещата да се виждат, така извисеният подробно разяснява учението си. Господи, търся убежище в извисения, търся убежище в учението, търся убежище в монашеската общност”, гласи един стар текст. (А.Д. Кури, Буда за християни, 1986 г.)

Различните форми на медитация или разгръщане на духа, които са важни в будизма, целят да разтворят „фалшивото съзнание на Аз-а”. Те могат да се нагодят към възможностите на конкретния човек. Различаваме аналитична и задълбочаваща медитация. При аналитичната медитация се концентрираме върху собствената си личност. Така трябва да станем бдителни по отношение на обикновени неща като дишането и ходенето. Тази медитация може да се упражнява при ежедневните ни дейности. Чрез поведението на наблюдател трябва да се научим как да мислим по-ясно и да действаме по-осъзнато.

Когато духът се успокои, човек се надява да погледне по-надълбоко в преходната и не-съществената природа на живота. В задълбочаващите упражнения по медитация духът се насочва към един единствен предмет, за да се слее с него. Аз-ът, субектът, се слива по този начин с обекта на медитация. Съществуват и други състояния на потапяне, които могат да се постигнат чрез специални упражнения.

Етика, която обхваща и животнитеБудизмът има преди всичко морална страна с високи етични изисквания. Тук става дума за

правилните убеждения. Заради радикалните му изисквания той в началото е представлявал необходим път на спасението за малцина. Едва по-късно той се е превърнал в спасително учение за масите. Ядрото на будистката етика представлява изискването да не вредим никому в мислите, думите и действията си. Будистите изхождат от презумпцията, че всички живи същества, включително и по-нисшите животински видове, се стремят към щастие, а не към страдание. Един от първите европейци, който се е опитал истински да разбере будизма, е Артур Шопенхауер. За него будистката етика е по-възвишена от християнската, защото включва и животните.

Моралното поведение се ръководи от 5 основни заповеди: 1. Никое живо същество не бива да се убива. 2. Не бива да се взема нещо, което не е дадено доброволно. 3. Чувствената наслада трябва да се контролира. 4. Не бива да се лъже. 5. Не бива да се пият опияняващи напитки. Монасите трябва да спазват още 250 особени правила. За будизма човешкото съществуване е по-висша степен по пътя към спасението. За будистите човешкият живот е едновременно задача и шанс да се превърнат в пречистени същества чрез любяща доброта, майтири, и действено милосърдие, каруна.

Няма „свещена война”Западният наблюдател винаги се учудва колко толерантен е будизмът спрямо другите

религии и убеждения по света. Няма изключителност, може да си будист и въпреки това да си част от друга религиозна общност. Отделните религиозни упражнения не са неотклонна част от религията, а се напасват към съответната културна среда. Задължителен остава обаче общочовешкият идеал за морално съвършенство. Учението на Буда е достъпно за всеки, но не се натрапва никому. Стотици години монасите са имали право да пишат учебници, само ако някой ги е молил за това.

Докато за християните решаваща е преди всичко петата от десетте божи заповеди: „Не убивай!”, будизмът отива по-надалеч и оповестява: Не наранявай други живи същества! Ахимса, „ненанасянето на вреда”, се отнася и до животните. Тези убеждения имат дълбоко въздействие върху будистите. За разлика от други религии будизмът се е разпространявал почти без кръвопролития и се е превърнал в движение за мир. Но не е останал съвсем „непорочна религия”. И тук е имало в миналото кървави войни и насилие, но никога не се е стигало до религиозен фанатизъм. Представата за „свещената война” е чужда за привържениците на Буда.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 35

Page 36: Dalai Lama

Той е живял в днешната гранична област между Индия и Непал в 5-ти век преди Христа (около 560-480 пр. Хр.). Понеже е от рода Шакя, бива наречен Буда Шакямуни (Мъдрецът от рода Шакя). Според легендата той със собствени сили прозрял светлината от нощта на заблудата. Преодолял омразата, алчността и заслеплението и се почитал като извисен, но смъртен човек. Някои твърдят, че той не бил първият Буда и след него щели да се появят още Буди. Но за разлика от Иисус Гаутама Буда не иска да е спасител, а ни посочва правилния път.

В известен смисъл будизмът заема особено място сред религиите. Той е най-старата религия с универсален характер и, както казахме, не познава бог като създател на света. Всемирът и моралният световен ред съществуват от незнайни времена. По тази причина на Запад наричат будизма често „атеистична религия”. В по-късен етап Буда се радва на божествена почит, макар сам решително да я отрича. Амидизмът в Япония, с пълната си отдаденост на Буда Амида, е приел почти монотеистични черти.

Религия на здравия човешки разумБудисткото учение може да се възприеме и като терапия на душата, подобно на

психотерапията, която ни учи как да управляваме разрушителни сили като гняв, завист и алчност. Човекът се разглежда като съвкупност от характерни черти и психологически процеси. Трябва внимателно да изследваме чертите на характера си, будно да възприемаме преживяванията си, за да открием какво в действителност чувстваме и мислим. На човешката личност будизмът не гледа като на единно цяло. Ядрото на съзнанието според него е съставено от различни елементи, от петте групи на привързаност или така наречените скандхи: тяло, емоции, възприятия, вътрешни подбуди и съзнание.

Тези вътрешни сили създават грешната представа на Аз-съзнанието. Основен проблем при душевните разстройства се оказва грешната идентификация. Това заслепление на Аз-а трябва да бъде премахнато чрез самоизследване. Представата за вечната душа или Себе за будизма представлява лудост, пълно неведение, което трябва да се преодолее. Не самоосъществяването, а безкористността е целта, подчертава Гонсар Ринпоче. Будизмът не прави строга разлика между религия и терапия.

Външните фактори не са отговорни за грешните постъпки на индивида. Подобно на психоанализата будистите изхождат от факта, че връзките ни с околния свят до голяма степен се определят от проекции.

Монета с две лица: религия и философияЧесто бива поставян въпросът, дали будизмът не е по-скоро философска система, отколкото

религия. Той наистина има две лица. От една страна имаме философски тълкувания – всяко познание, което не се отнася пряко до спасението, се смята за излишно любопитство. На метафизични въпроси будизмът не дава отговори. Другата му страна е израз на религиозна форма на живот като носител на определена култура и основа на една радикална етика.

Философия и религия не се противопоставят в будизма. Те се сливат в будисткото мислене и действия в едно цяло. Будизмът винаги изхожда от конкретни преживявания и в много отношения може да се нарече религия на здравия човешки разум. Има много предания за самия Буда, който поощрявал „разумната проверка” на собственото си учение. Начините на мислене и поведение, които той посочва, се основават на точен анализ на света. Далай Лама споделя схващането, че в неговата религия знанието е дори по-важно от вярата. Най-голямата разлика по отношение на християнството се състои във факта, че будизмът не изисква акта на вярването.

Буда и гръцките мислителиБуда Шакямуни е един от мислителите на човечеството. Неговото мислене в някои точки

съвпада с това на ранната гръцка философия. Парменид (род. 540 пр.Хр.) говори досущ като Буда: „Едно и също е мислене и действие.” Разграничаването на Алкамай от Кротон (гръцки лекар, род. 520 пр. Хр.) между повърхностно чувствено възприятие и мисленето като път към истината, също напомня за Буда. Буда за първи път въвежда диалога като форма на обучение, като разговор между Аз и Ти. Той започва обучението си с отговори на въпросите на своите ученици. Тук откриваме паралели със Сократ (род. около 470 пр. Хр.). Той се е опитал да накара

www.spiralata.netwww.spiralata.net 36

Page 37: Dalai Lama

хора от най-различни социални прослойки да мислят самостоятелно, за да ги насочи по пътя към истината и добродетелта.

Известният теолог-католик Романо Гуардини вижда в Буда Шакямуни предизвикателство и за християнското мислене: „Има един единствен, който би могъл да се постави наравно с Иисус Христос: Буда. Този човек е огромна тайна. Той притежава плашеща, почти нечовешка свобода и същевременно притежава доброта, мощна като световна сила. Може би Буда ще е последният, с когото християнството трябва да се занимае. Задълбочените му наблюдения на действителността оставиха траен отпечатък върху историята на хуманизма.”

За Буда Шакямуни основните въпроси гласят: Защо всички същества са затворени в кръговрата на съществуването „самсара”? Защо трябва безброй пъти да преминават през страдалческия кръговрат на преражданията? Как могат да се освободят от него? Този кръговрат протича според будистите със строга каузалност, според закона за причината и следствието: (1.) Възникване от незнанието (2.) образуващи карма движещи сили, от които (3.) идва съзнанието, после (4.) името и физическата форма (индивидът). Така възникват (5.) сетивата и по този начин (6.) докосването (сетивните възприятия) на околния свят. От (7.) чувството се заражда (8.) жаждата (алчността) и от нея (9.) обвързването с живота. От него се предизвиква (10.) кармичното създаване и по този начин (11.) ново раждане и (12.) отново стареене и смърт.

Известният изследовател на религиите Хелмут фон Глазенап определя представата за кръговрата на живота като „старинна философия, носеща изцяло отпечатъка на архаичното мислене”. Всичко съществуващо се навързва, без да се различава между жива и нежива природа. И въпреки това представите на Буда напомнят за съвременното холистично виждане за света.

Буда Шакямуни стига до заключението, че нито човекът, нито светът са твърдо установени. Целият живот се състои от съставни явления, които са свързани помежду си. Той не познава вечни материални атоми. Най-фините частици, от които е съставено живото същество, се наричат дарма. Те нито са одухотворени, нито живи. В този светоглед се обединяват неща, които ние бихме поставили в различни категории: живата природа и животните, хора, духове и богове; елементите вода, огън, въздух и земя; звуците, сетивата, усещанията, съзнанието, тленността; както и омраза, копнеж, слава и красота.

Само мигът е „истински”Дарма, най-малките частички, се зараждат за кратко, за да изтлеят. Те демонстрират

космическия закон, който също се нарича дарма. Цялата вселена се подчинява на този закон. Законът на дарма управлява и кармичните прераждания и обхваща всичко. Как се е стигнало до закона на дарма, Буда не ни казва. Той не се занимава с метафизични спекулации извън знанието. Той не вярва и в единия бог-творец, който създава всичко. От незапомнени времена съществува вселената. Тя е постоянна тленност. Всичко живо тече, променя се постоянно, възниква и отмира. Животът е тленен и непостоянен и „не-същностен” – той е анатман.

Това виждане за нещата определя и чувството за време. Само мигът е истинен. Времето не тече от миналото към настоящето, както си мислим ние, а със светкавична бързина се сменят отделни моменти като на циферблата за отброяване на секундите. Точно като във филм, където непрекъснатото редуване на снимки ни дава връзката между тях. Упражненията на дзен-медитацията в особена степен се концентрират върху „настоящето на битието”. Философската есенция на будизма е следната: Всичко живо се дължи на „подчиненото възникване”.

Карма действа и след смърттаВ този светоглед няма място нито за душата, нито за Аз-а. Душата се състои, както вече

казахме, от множество духовни фактори. Те се въплъщават във физическа обвивка и се обединяват в нов индивид. Възникват по закона на кармата и действат и след телесната смърт. Представата за кармата е основна в будисткото учение. Кармичната сила се сравнява с тази на микроскопично семенце, от което израства огромно дърво. Всяко действие произвежда „плод”, пхала, който пада обратно върху причинителя си. Тази картина ни напомня представата за проклятието на лошата постъпка. В поговорките: „На лъжата краката са къси” и „Всеки сам кове щастието си” долавяме подобно схващане за живота.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 37

Page 38: Dalai Lama

Действието на кармата може да продължи много животи наред. Решаващо е намерението при извършване на постъпката, била тя и най-незабележима. Човешкият дух сам си създава карма. Лечебните постъпки предизвикват радост и щастие, лошите водят до грижи и страдание. Така чрез добри и лоши дела се заражда собственото ни наследство и почвата за бъдещия живот.

При прераждането мъртвецът и новороденото, в което продължават да действат кармичните сили, всъщност са две различни същества. Те се свързват едва чрез: „копнежа за живот”, който в смъртта, вместо да се освободи от всичко, търси нова майчина гръд. Това е силата, която избира обстоятелствата и условията на новия живот и повлиява формата на превъплъщението. Кармичните сили определят дали следващото съществуване ще се радва на комфорта на човешко или божествено битие или ще се осъществи в долните светове.

За двойнствената истинаУчението на Гаутама Буда намира своето директно продължение във философията на

„средния път”, в школата на мадхямика. Тя е от голямо значение за мадхаяна-будизма и е създадена от индийския философ Нагарджуна (II - III век). Според средния път трябва да се въздържаме от всякакво отклонение вляво и вдясно от привидно несъвместимите противоречия. Нагарджуна иска с „логиката на отрицанието” по пътя на „осморната пътека на отрицанието” стъпка по стъпка да преодолее незнанието. Той се опитва диалектично да опровергае твърденията на противника.

За Нагарджуна всичко се състои само от своето собствено противостояние. Поради тази причина всичко е условно, празно и несъществено. В „ученето за двойствените истини” той различава „низша” и „висша” истина. Едно твърдение може да изглежда първоначално като истинно, погледнато от предишен и ограничен ъгъл. Погледнато по-късно от по-широк ъгъл, то може да се окаже полуистинно или дори погрешно. А = проста истина, В = висша истина; от тях се получава при по-висш поглед АВ = низша истина и С = висша истина. Полюсната двойка АВ може да се превърне в низша истина, погледната от по-висш ъгъл. По този начин човек се изкачва все по-високо по пътя на все по-широкообхватното възприятие на истината. Така можем да съпоставим светогледа на съвременната физика с представите на Нютон като по-широкообхватен ъгъл на наблюдение, а в будисткия смисъл като „по-висша истина”.

Едно твърдение може да изглежда вярно за мига, но в дългосрочен план да се окаже невярно. Истината от висш тип е освободена от многообразие, всички противоречия са премахнати. Тя стои над „да” и „не”, над всяко материално изказване и е идентична с пълната празнота. Тази празнота, шунята, има две страни. От една страна означава да не притежаваш „себе”, от друга страна тя е освобождението. Осъществиш ли празнотата, се освобождаваш от всичко.

Едва когато духът се издигне над всичко, той се е очистил от всяко съгласие или отрицание. „Средният път” е в известен смисъл похват. Защото въпреки, че нищо не съществува, човек живее с пълни сили и възприема външния свят с неговите страдания, сякаш действително съществува, дори да е осъзнал собствената си празнота. Затова трябва да се задължим да спазваме правилата на добродетелност, ако искаме да помогнем от състрадание на себе си и другите по пътя на освобождението. Далай Лама се изразява така: „Всъщност нещата изобщо не съществуват, но понеже вече сме се появили в това битие, трябва да направим най-доброто от него.”

Един принц се превръща в скитникВече казахме, че както християнството и ислямът, така и будизмът си има исторически

създател – Гаутама Сидхарта Буда. Бащата на историческия Буда е бил Судходана, а майка му се е казвала Мая, и двамата произхождат от войнствения род Сакя. Гаутама е роден 566 или 563 г. пр. Хр. и е получил името Сидхарта (който е постигнал целта си). Майка му Мая е починала няколко седмици след раждането му и Гаутама е отгледан от сестра си Махапраяпати. Понеже Судходана е бил избран за регент на република Сакя, възникнала легендата, че Гаутама водел разточителния живот на принц в царски палати. Будолозите обаче са на мнение, че Буда още на млади години е бил много любознателен и отговорен (Фолкер Цоц). Преходността на всички неща постепенно се превърнала за него в господстващо прозрение.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 38

Page 39: Dalai Lama

Това вътрешно развитие легендата вплита в поредица от външни събития: При четири последователни излета Сидхарта се среща с божество в различен образ – като немощен, треперещ старец, като горящ от треска болен и като разложил се труп, и най-накрая като аскет, като бездомен скитник. Спокойните черти на лицето му показват, че се е издигнал над всички страдания на преходността. На 16 години Гаутама се жени за Яшодхара. След раждането на сина им Рахула той напуска семейството си и на 29 години тръгва в странство. Първо се присъединява към различни учители-аскети. После се опитва да достигне освобождението от страдалческото битие – самсара - в крайна самота чрез крайно постене и опасни дихателни техники.

След шестгодишно безрезултатно търсене той осъзнава, че по този начин няма да достигне целта си, прекратява живота в крайна оскъдица и се насочва към медитацията. Буда си отпочива на брега на река Наиранджана. Там той сяда под една смокиня –дървото „бодхи”, в близост до днешното село Бодх-Гая в индийската област Бихар. На 35 години, след многоседмично потапяне в небитието, той достига „съвършеното просветление”, „пробуждането”, бодхи. Преди да премисли условията на света, се е освободил сам. Той открива „средния път”, избягването на крайностите между разточителство и аскеза.

Според будистката легенда Буда си спомня за предишните си форми на съществуване, осъзнава превъплъщението на другите същества и получава мъдростта на „четирите скъпоценности”, които показват как могат да бъдат прекъснати трите основни порока: копнежа на сетивата, копнежа за съществуване и незнанието. „В освободения е освобождението. Премахнато е прераждането, осъществена свещената промяна, свършено е каквото е трябвало да се свърши, след този живот няма да има друг.” (Х. фон Глазенап, Петте световни религии, 1993). Така той напуска кръговрата на преражданията и още в този живот достига нирвана. Понеже не знае дали може да предаде опита си с просветлението на другите, в началото предпочита да мълчи.

Дхарма-чакра, колелото на учениетоСлед многото настойчиви молби на привържениците си, Сидхарта Гаутама започва пътя си

на учител и спасител и прекарва живота си в странство. Броят на учениците му – монаси, монахини и обикновени хора, които убеждава в пътя си към спасението - постоянно расте. От него е останал изразът: „Както огромното море е проникнато от един вкус, вкуса на солта, така и това учение и този ред е проникнат от един вкус, вкуса на спасението.” (Алфред Бертолет, Енциклопедия на религиите”, 1977.)

В проповедта си в Сарнат, в близост до Бенарес, през 528 г. пр. Хр. Буда завърта „колелото на учението”. Колелото с осем спици символизира учението на Буда. Нека останем при тази картина: Учението на Буда ще живее, докато колелото се движи. Ако постепенно спре, ще се появи нов Буда, бъдещият Буда Майтрея. Буда Шакямуни провъзгласява като начало 5 странстващи аскети за основа на учението на „четирите благородни истини”.

При преподаването си Буда използва метода за лечение самкя, който произлиза от староиндийската форма на изреждане:

1. Диагностика на злото: Животът е страдание.2. Откриване на причината: Всяко страдание се корени в копнежажеланието, в

„жаждата”.3. Премахване на причината: Прекратяването на този копнеж води до спиране

на страданията, до прекъсване на веригата от прераждания.4. Приложимото за тази цел средство: Пътят на освобождението е свещеният

осморен път, който представлява: истинска вяра, правилно мислене, правилно говорене, правилно действие, праведен живот, правилно умиране, правилно споменаване, правилно вглъбяване в себе си.

Будизмът се превръща в световна религияБуда отправя посланието си към всички хора, без изключение. Това в известен смисъл е

общочовешка черта в тази първоначално „аристократична религия”, наречена така поради нейните строги аскетични упражнения. Първите му привърженици наистина са били от висшата

www.spiralata.netwww.spiralata.net 39

Page 40: Dalai Lama

класа. Благодарение на индийския император Ашока (246 пр. Хр.) с неговото „управление на дхарма”, будисткото учение излиза от границите на Индия и се разпространява по цял свят.

За живота на Гаутама, подобно на живота на Иисус, няма разкази на очевидци. Едва няколко века след смъртта на Гаутама Буда събират устните предания. В продължение на множество църковни събори светите писания се обобщават в единен канон. В техния ход се зараждат дълбоки разногласия за истинността на множество събрани съчинения, които водят до разцепление в много школи и секти.

През 1 в. пр. Хр. възниква „Великата колесница”, Махаяна. Тя се противопоставя на по-старата школа „Малката колесница” или Хинаяна. Понятието колесница (яна) е езикова метафора. Учението се разбира като превозно средство, с което да се достигне „спасителния бряг” на Нирвана. От гледната точка на Махаяна колесницата на по-старата школа изглежда малка, защото предлага място само за един търсещ просветление, наречен архат. Спасението в нея се състои само в собствения стремеж. Във „великата колесница” има място за всички. Всички живи твари трябва да достигнат спасението. Идеалът на архата се замества от представата за бодхисатвите. „Диамантената колесница”, Ваджраяна, възниква в средата на първи век от срещата с хиндуисткия тантризъм чрез Махаяна и достига Тибет.

Смяна на парадигмитеПосредством Махаяна будизмът преживява смяна на парадигмата от религия на елита в

религия на масите (Ханс Кюнг, Християнство и световни религии, 1984). Понеже хората не издържат дълго без молитва, ритуал или вярата в чудеса, много от „това, което е било изхвърлено през главния вход, и при будизма се е промъкнало отново през задната врата” (Хайнц Бехерт). Будизмът е трябвало да се сблъска с факта, че спасителното му учение, което изрично се отказва от всякакъв култ, не е пригодено за масите. Така скромното расо на аскета се е превърнало в пъстроцветно и разкошно наметало. Различните култури са привнесли в него множество обреди. Будисткото учение, дхарма, обаче е останало непокътнато в своята същност.

Така настъпва коренна промяна. Будизмът се превръща в религия. По-малко се набляга на монашеския живот и обикновените хора също могат да достигнат нирвана. Буда се почита като бог, небето се населява с множество други Буди, макар Гаутама Буда изрично да е предупреждавал хората да не си изграждат образ на бог, от който да очакват помощ.

Многото трансцендентни Буди олицетворяват различни аспекти на Буда. На първо място се демонстрира принципът на Буда в „трите тела” – тиркакя.

Появява се и представата за „чистите държави”. За будисткото учение те са „аспекти на просветленото съзнание”. Народното съзнание вижда в тях рая и се надява да се прероди там, като помощта на Буда е от решаващо значение. Божествата, които предлагат защита от ужасяващите демони, в същността си не са нищо друго, освен излъчването на собственото съзнание. Вярващият народ обаче ги моли за помощ, както в католицизма се обръщат към светците.

Учението на Буда достига ТибетПървият допир на будизма с Тибет се осъществява през VII век. Стига се до смесване на

учението на Буда с предбудистката религия Бьон, прарелигия с елементи на шаманизъм, като ритуали за дъжд, магии и екзорцизми. Традицията приписва въвеждането на будизма на цар Трисонг Детсен (755 – 797 г.) и двете му жени - една християнска и една непалска принцеса. Двете принцеси се олицетворяват от бяла и зелена тара, една известна богиня. Будизмът се обявява за официална религия и измества религията Бьон, която вероятно е дала на Тибет името му. Тибетците наричат страната си „Бьод”, а себе си „бьодпа”.

Историческите извори сочат като основател на тибетския будизъм индийския тантрик Падмасамбхава. Вместо да прогони старите божества, той ги приобщава към будисткия светоглед. Според легендата той опитомил противопоставящите се на будистката дхарма демонични сили и ги превърнал в защитници на будизма. През 755 г. той основава първия манастир в Самие.

През „средновековието” будизмът преживява възходи и падения. През IX век той бива забранен по политически причини. През XI век се съживява отново, като се развиват четири

www.spiralata.netwww.spiralata.net 40

Page 41: Dalai Lama

главни будистки школи. Най-старата е тази на Нингмапа, която води началото си от Падмасамбхава. Като привърженик на махаяна индиецът Атхиса се опитва да наложи будистки ред като в орден. От тази реформа възниква школата Кадампа. Другите школи са Кагиупа и Сакияпа. Игумените на Сакияпа назначават централното ръководство.

Великият петиСлед поредно затихване през XIV век тибетският будизъм бива реформиран от учителя

Цонгкхапа. По това време са основани големите манастири Гаден, Дрепунг и Сера, малко по-късно и Ташилумпо. Тибетският будизъм се разпространява в съседните региони и достига Монголия и Сибир. Цонгкхапа е и основателят на школата „Гелупга”, „жълтата школа”.

През XVI век Сонам Гияцо, по-късно издигнат в трети Далай Лама, съдейства за големия възход на гелупгите (жълтата школа). Той приобщава монголския Алтан хан към будизма и 1578 г. получава от него титлата Далай Лама, което означава „учител, чиято мъдрост е голяма колкото океана”. За да закрепи поста му, ханът посмъртно връчва титлата на двамата му предшественици. С „Великия пети” започва господството на гелупгите над Тибет. „Петият” назначава Панчен Лама като втора духовна сила и построява двореца Потала като резиденция в Лаза.

В късния XVII век будизмът е пуснал вече дълбоки корени в тибетския си вариант в страната на снеговете. Тибетският будизъм се разпространява и в Монголия, където съществува и до днес, навлиза и в съседната китайска провинция Юнан и достига през Непал и Бутан индийските области на Хималаите Ладак, Лахуал, Спити, Сиким и Арунахал Прадеш.

Сангха определя обществотоС течение на времето влиянието на манастирите с техните светилища, монашески градове и

университети, все повече нараства в Тибет. Целият обществен строй носи отпечатъка на модела на будистката сангха. Почти всички обработваеми площи са собственост на аристокрацията или на манастирите. Политическата сила лежи също в ръцете на тези две обществени класи. Всички важни постове се заемат двойно – от един благородник и един монах.

Далай Лама пише в своята автобиография: „Стоях начело на една единствена по рода си, но безнадеждно остаряла система, която след толкова много години господство беше просмукана и от корупция. Например не беше рядкост продажбата на върховни постове”.

Началото на XX век в Тибет има все още около 500 000 монаси и монахини при население от 5 милиона. Възникват сложни йерархични системи за да се управлява монашеския живот и да се провеждат многото церемонии и общи молебени. Манастирите имат отдели и подотдели. Някои школи отдават повече внимание на изследванията, други на духовното развитие и на медитацията на монасите.

Всички манастири се подпомагат от доброволни дарове под формата на пари, жито и масло от обикновените хора. Те от своя страна се грижат за религиозния живот на тибетците. В Махахаяна важи будистката дана-система, доброволното дарение на материални неща или духовна ценност като важна добродетел по пътя към просветлението. Който подарява нещо, се отблагодарява на получателя на подаръка, защото той му е помогнал да направи добро дело.

Няма ламанизъмПоради особената роля на ламите, в някои енциклопедии тибетският будизъм и до ден

днешен се нарича ламанизъм. Далай Лама многократно отбелязва, че това понятие заблуждава. Тибетският будизъм спадал към Махаяна и се придържал към задължителните стари текстове. Тибетската дума лама има същото значение като известната на запад санскритска дума гуру. Има се предвид духовен водач, който води по ‘пътя на спасението’. Отдават особена почит на ламите, защото те олицетворяват будисткото учение. Традиционното обучение обхваща дългогодишно следване. Едва след тригодишно отшелничество се става лама, който получава правото да преподава. Особено изтъкнати учители получават титлата Ринпоче.

На запад през последните десетилетия придоби голяма популярност Тибетската книга на мъртвите от 14 век. На тибетски тя се нарича Бардо Тхьодьол (Освобождение чрез слушане в междинно състояние). Човек трябва още приживе добре да я изучи, за да се запознае с различните задачи на Будите, божествата и демоните, които ще го посрещнат след смъртта.

www.spiralata.netwww.spiralata.net 41

Page 42: Dalai Lama

Когато смъртта настъпи, монасите разясняват на духа със специален ритуал какво ще му се случи, ако 49 дни броди в бардо, междинното състояние. Той бива предупреден, че различни явления и светлини ще го примамят да се прероди отново. Само ако мъртвият е натрупал достатъчно добра карма, ще е в състояние да премине от междинното състояние в Нирвана.

Тулки и други просветлени съществаТибетските будисти вярват, че великите лами се връщат след смъртта си. Те са дали

клетвата на Бодхисатва да не остават в Нирвана, а да продължат да служат на доброто на всички живи същества. Има точен начин да се разпознаят такива просветлени души: проверяват се думите им, етичното им поведение, търсят се рождени знаци и се пита оракул. Някои лами дори можели да си спомнят събития от предишни животи. Истинността на реинкарнацията се проверява от висш лама. Преди 1959 г., особено в Тибет, имало около 10 000 преродени лами, а след изгнанието им по целия свят са останали около 400. Според Гонсар Ринпоче днес в индийските манастири има много малки ринпочета. Днес шестгодишният Тенцин Рабгиа е бил намерен в Дхарамсала от Гонсар Ринпоче, игумен на манастира на Женевското езеро. Той расте в отдалечеността на единствения в света манастир, в който тибетски и европейски монаси заедно изследват будистката философия и учат тибетски – на Монт Пелерин (Връх на поклонниците) в швейцарските Алпи. Посетители, участвали във впечатляващите религиозни празненства, отбелязвани тук, разказват, че се чувстват като в Тибет.

Някои лами биват наричани тулку (тяло на преображението). Различните тулку-линии в миналото са били важно средство за осигуряване на духовната и политическа приемственост в манастирите. Тулку също биват подлагани на ред изпитания, преди да получат това название.

Съвършен като диамантТибетският будизъм има тази особеност, че представлява симбиоза между старите индийски

монашески правила и различните култове на „Диамантената колесница”, Ваджраяна. Тази колесница се извежда от „Великата колесница” и се обвързва с елементи на индийския тантризъм. Духът на ученика на Буда трябва да стане съвършен като диамант. Тантрите са езотерични текстове от областта на астрологията, медицината и религията. Твърди се, че те са наследство лично от Буда Шакямуни. Разбира се, човек не може да навлезе в тантрите без учител. Едва когато един лама сметне, че някой е достатъчно зрял, го прави чрез особен ритуал (абхишека) свой ученик.

Текстовете трябва да се разбират интуитивно, чрез самото им преживяване. Те описват например различните нива на духовното израстване. Тантричното движение смята, че истината не може да се разбере единствено с ума. Затова тантричните практики винаги обхващат духа, езика и тялото. Така хиндуистите искат да се слеят с космическата енергия, а будистите да достигнат мъдростта на Буда.

Мантрите са свещени сричкиВ тибетския будизъм ще откриете и разточителни култове и вездесъща вяра в демони и

чудеса. Свещените места се заобикалят, въртят се молитвени мелници, жрецът държи в ръката си молитвен цептер, ваджра. От хиндуистките тантри идва обичаят да се употребяват свещени формули, така наречените мантри и медитативните изображения, мандалите, както и сродна на магията ритуалистика, наречена мудра. С тези помощни средства човек се надява да съкрати пътя към Нирвана. Старите магически практики ни изглеждат като психологически метод за преобразяване на съзнанието.

Понеже мантрите са много популярни сред народа, наричат будизма в Тибет също мантраяна. Мантрите са заредени с енергия „свещени срички”, които изразяват определени космически сили и аспекти на Буда и пазят духа.

При медитацията учениците си представят различни форми на проява на Буда и постоянно повтарят мантри. Най-разпространената тибетска мантра се състои от шест срички: ом мани пеме (падме) хум. В тях според тибетските будисти се изразява основополагащото отношение на милост и желанието за спасение. Това напомня на „Сърдечната молитва” в православната църква

www.spiralata.netwww.spiralata.net 42

Page 43: Dalai Lama

(Искрени разкази на един руски пилигрим), където чрез постоянно помнене на бог в сърцето той иска да се слее с него.

За гладни духове и летящи палатиВ центъра на будистката космология стои „митологичният вселенски връх Меру”. Той е

заобиколен от морета и континенти. Под него са разположени „горещите и студените” адове и областта на „гладните духове”, горе живеят различните богове в своите „летящи палати”.

„Гладните духове”, прети, имат огромни кореми и усти колкото ухото на игла, затова трябва да търпят адски мъки, страдайки от глад. Човек може да се превърне в гладен дух, ако е бил в живота си алчен, завистлив или ревнив.

Редуват се безконечни сътворения на света и потопи. Няма нито вечна смърт, нито дълготраен прогрес, а редуване на възходи и падения. В различните епохи възрастта на човека се скъсява от 80 000 до 10 години и расте отново бавно до 80 000 години. Човек се пита как Буда Шакямуни е успял без съвременните астрономически знания да достигне до такива безкрайни измерения. Къде ще се роди човек, в каква културна среда, в какво общество, зависи от индивидуалната му карма.

Колелото на животаЧесто митологичната представа за преселението на душите се предава върху тибетските

танки като „Колелото на живота”. Става дума за картина/мандала/, където по думите на Уолт Андерсон е изобразена затворената система на будистката психология. Най-често заплашителният демон Яма, съдията на мъртвите, държи в лапите си кръг с шест разделения. Всяка част отговаря на едно от нивата на кръговрата на съществуването. Има област на боговете, на антибоговете (титаните), на хората, на животните, на гладните духове и на адските създания.

Боговете, сури или деви, живеят в разкошен дворец, в тяхната област се намира короната на „дървото, което изпълнява всички желания”. Буда се явява с лира, която напомня за преходността.

Следва светът на асурите, на антибоговете. Техният живот е вечна борба, главното им качество е завистта. Те искат да откраднат плодовете на дървото, изпълняващо всички желания. Буда се явява с меч, символ на мъдростта. Той напомня, че трябва да се стремим към вътрешен мир, вместо към власт и пари.

Светът на хората е изобразен след небесния свят чрез старостта, болестта и смъртта. Буда се явява с купичка за подаяния и тояга на странник, напомняйки преходността.

В трите низши сфери живеят животните, гладните духове и адските създания. Животните не знаят нищо за свободата на хората. Буда се явява с книга и сочи освобождаващата сила на мисленето. Гладните духове трябва да се научат да бъдат щедри към другите. Буда носи съд с армита, божествен нектар. Адските изчадия трябва да минават през адски мъки, наподобяващи ада на Данте Алигери. Студените и горещи адове олицетворяват различните форми на омразата. Тук Буда се явява с пречистващ пламък, символ на чистилището, за да могат и най-опустошителните душевни сили да се превърнат в благословени вътрешни дарове.

„Колелото на живота” е само един пример за многообразието и своеобразието на тибетския будизъм. Ето няколко цифри, за да добиете представа за количеството свещени книги на Тибет. Тибетският канон обхваща над 300 тома и съдържа всички будистки писания, преведени от санскритския оригинал на тибетски. В Кангиур са събрани всички наставления на Буда Шакямуни. Той се състои от 92 тома с 1055 текста. Различните коментари, които се състоят от 3626 текста, са обобщени в 224 тома в Тенгиур.

Сияещото слънце на свободатаВ Тибет също е имало опасност будизмът да се раздели на враждуващи помежду си секти.

Но за щастие за тази религия разногласията са останали само в рамките на диспутите и тълкуванията, без да доведат до трайни религиозни разцепления. Много Лами са били обучавани в различни школи. Тук няма такова разделение като в християнството. Спори се основно по въпроса как философските представи да бъдат съобразени с практиката. През XIX век възниква

www.spiralata.netwww.spiralata.net 43

Page 44: Dalai Lama

движението Риме. То цели да отстрани сектантските тенденции, но да запази самостоятелността на всяка школа.

Дори и след над 30 години китайско господство, след унищожаването на над 6000 манастира, някои от които с размерите на град, Тибет все още е една от най-религиозните страни в света. Далай Лама се ползва все още с най-голямо уважение като въплащение на тази религиозност. Дори забраненото днес тибетско знаме, проектирано от 13 Далай Лама (1876 – 1933), показва в колко много различни аспекти тибетското учение на Буда е навлязло в живота на този народ.

Белите планини върху знамето олицетворяват „страната на снега” Тибет, 12-те червени и сини лъчи - шестте митологични първични родове, от които са възникнали дванайсетте тибетски рода. Червено и синьо са цветовете тибетските богове-пазители. Сияещото слънце в средата олицетворява надеждата за свобода, щастие и благополучие. Двата митични лъва на преден план са символ на духовната и светска власт. Те държат в лапите си три пламтящи диаманта, „трите будистки диаманта” (триранта), символизиращи убежището в Буда, в дарма, неговото учение и в санга, монашеската общност. Долният диамант напомня на тибетците, че трябва да не занижават етичните си изисквания, а златната рамка сочи трайността на будисткото учение.

Дни, изпълнени със страх, нощи, пропити с тъгаXIII Далай Лама е автор и на следните думи, написани през 1932 г. и звучащи като

прозрение за бъдещата съдба на народа му:„Възможно е тук в Тибет религията и световният ред да бъдат нападнати както отвътре,

така и отвън. Ако не можем да защитим страната си, може да се случи хранителите на вярата, Далай и Панчен Лама, бащата и синът, славните превъплъщения, да бъдат унижени и да останат безименни. Земите и другите имоти на манастирите и монасите ще бъдат унищожени. Всички живи същества ще изпаднат в голям недоимък и всепоглъщащ страх. Дните и нощите ще преминават в мъки.”

Измеренията на мъките и на страданията, които този народ вече над 40 години понася, са подтискащи. През 1950 г. китайците навлизат в Тибет. 1959 г. Далай Лама е успява да избяга в изгнание. Между 1950 и 1980 г. една шеста от населението на Тибет, т.е. над един милион тибетци, губи живота си в следствие на тази инвазия: 175000 загинат в затворите, 156000 са убити при масови екзекуции, 413000 умират от глад по време на „агрикултурните реформи”, 92000 умират от мъчения, 10 000 се самоубиват (Оливие Мулин, Tibet – l´envers du décor, 1993).

Над 6100 манастири са били разрушени. По този начин тибетците са загубили религиозните си центрове. Комунистическата аграрна реформа и последващото некомпетентно стопанисване водят за първи път от съществуването на Тибет до масов глад. Природни богатства са ограбени, множество животински и растителни видове -унищожени, а околната среда е заплашена от атомни отпадъци. В някогашната зона на мира се разполагат атомни ракети. Преселническата политика на Пекин води до надмощие на китайското население над тибетското при 7,5 милиона китайци и 6 милиона тибетци в страната. Докато Тибет с площта си от 2,5 милиона квадратни километра (колкото цяла западна Европа) сякаш се намира на края на света, изявите и неуморната дейност на Далай Лама в чужбина, както и многобройните тибетски организации събудиха в цял свят интерес към тази страна.

Прераждането премахва бариеритеЧесто западни автори наричат стария Тибет „феодален” и „теократичен”. Тези две понятия

обаче не могат да се пренасят върху будисткия обществен строй. Представата за прераждането също изцяло липсва в рамките на европейския светоглед. Тя преминава през йерархичните структури и се превръща в сила на уравновесяващата справедливост. Днес бихме казали, че тук няма изразен противовес между равенството на шансовете и на резултатите – както е в западното мислене. По-доброто място в живота, било то като тулку или като аристократ, не се наследява току-така. Човек си го е заслужил сам чрез добри дела в предишен живот.

Въпреки високите си идеали Тибет не е бил пощаден от несправедливост, корупция и злоупотреби. Стремежът към спасение за някои е мотив за икономически действия, смята американският социолог Мелфорд Е. Спиро, като се позовава на Макс Вебер. С известна ирония

www.spiralata.netwww.spiralata.net 44

Page 45: Dalai Lama

той добавя, че вместо да дава многото пари за ненужни подаръци на монасите (той има предвид Бирма), би могъл да подобри социалната или образователната система.

Така нареченият първоначален будизъм всъщност е бил преоткрит от западни интелектуалци. Той обаче много малко се връзва с политическите идеологии на Запада. В учението на Буда не става дума за промяна на държавата и обществения строй. Великата цел е единствено избавлението от страдалческото земно битие и усилията за постигане на мир между хората. Известно изключение прави обаче срещата му с марксизма. От 1948 г. насам многократно са правени опити двете учения да се подведат под един знаменател. Тук, разбира се, не става дума за „реалния социализъм”, както се практикуваше в Съветския съюз и продължава да съществува в Китай. Дебатът се върти около марксизма като всеобщ светоглед, издигнал искането за радикална обществена промяна.

Странен факт в тибетския будизъм е допитването до оракули при важни политически решения. За тази цел през 1987 г. е бил използван нов медиум - Нехунг. Към божествата, които се призовават при този ритуал, се числял и Дордже Шудген. Въпреки, че първоначално Далай Лама сам е спазвал тази традиция и личният му учител е посветил много лами в култа на Шудген, почитането на това божество преди няколко години беше забранено в Дарамсала. Последваха спречквания между почитатели на божествата-оракули Оедхар и Шудген.

Тибетски наблюдатели са на мнение, че самият оракул е разпалил разединението и е обвинил Шудген за всичко зло. Конфликтът преминал в употреба на насилие. Домове на привърженици на Шудген били претърсвани от религиозните им врагове, вярващи били нападани и икони и олтари на божеството били разрушени. Тибетското правителство в изгнание постави под натиск манастирите, следващи традицията Шудген и поискало писмено изявление за дистанциране от този култ. Монасите, които отказали да се дистанцират, били обявени за предатели. Февруари 1997 г. е бил убит Лама Лосанг Гияцо, приятел на Далай Лама и изявен противник на сектата Шудген. Китайски агенти под прикритие също допринесли за сеенето на раздор и разногласия сред хората на Далай Лама.

Гонсар Ринпоче, игуменът на тибетския манастир на Женевското езеро, отбелязва критично: „В момента преживяваме една от най-тежките фази в нашата история, от която всички тибетци страдат. Но трябва да признаем, че Тибет е страна като другите и че и тибетците не са непогрешими. На този свят няма рай. В миналото нашият народ е бил предимно хвален. Твърде много похвали без критика никому не понасят добре. В действителност в Тибет е като навсякъде.”

И в стария Тибет в двора на някои от Далай Ламите е имало корумпирани чиновници и плетящи интриги монаси, дори се е стигало до атентати. Сред ламите, които действат на Запад, също има шарлатани и гурута, които са заплетени в съмнителни афери.

Справедливото обществоМарксистите, също като будистите, не познават всемогъщ Бог-творец. Те искат да

анализират научно действителността такава, каквато е. По този въпрос изглежда не се различават от мисленето на будистите. В древните будистки царства не е била позната собствеността върху земята, единствен собственик е била държавата, представена от царя. Прилагайки учението на „двойнствената истина”, развито от будисткия философ Нагарджуна, съвременните будисти разглеждат марксизма като „низша”, а будизма като „висша” истина.

Низшата марксистка истина трябва да ни послужи да създадем справедливо общество, подобно на идеалната будистка държава. Чрез превъплъщение също се създава безкласово общество, защото то не познава политически, социални или национални прегради. По този начин човечеството трябва да се превърне в голяма универсална общност, която се доближава до марксисткия идеал (Марксистки изследвания, серия 6, Хайнц Бехерт, в: Хуитци, Лунгта 7, 1991).

Запитан за политическите си убеждения, Далай Лама отговаря, че в областта на икономиката си остава „социалист”.

През 50-те години той дори веднъж е искал да стане член на комунистическата партия на Китай. В биографията си „Книга на свободата” той пише: „Колкото повече се занимавах с марксизма, толкова повече ми харесваше. Тук присъстваше един обществен строй, който се основава на равноправие и справедливост за всички и обещаваше да бъде единственото средство

www.spiralata.netwww.spiralata.net 45

Page 46: Dalai Lama

срещу злото в света.” Единственият теоретичен недостатък на марксизма той вижда в „чисто материалистичното разбиране на човешкото съществуване”. И до днес той е убеден в това, че синтезът между будизма и марксизма е възможен, „за да се развият от него ефективни политически действия”.

Насилие и ненасилиеОсновна разлика с марксизма се забелязва по въпроса за употребата на насилие. Ахимса,

отказът от всякакво насилие, и теорията на революцията не могат да се обединят. Според марксисткия светоглед светът не е хармоничен, а антагонистичен и едва чрез класовата борба несправедливостта може да бъде преодоляна. Будистът има скрупули да се вдига срещу социалната несправедливост, защото според теорията на реинкарнациите той изхожда от това, че несправедливостта, която понася, е причинена от самия него. При бунтуване срещу несправедливостта би си причинил същото състояние в следващия живот. Но това се промени средата на 80-те години. Тибетците, в предбудистко време войнствен народ, безуспешно се опитаха да се защитят в различни, кърваво потушени от китайците въстания.

Бай Хуитци е на мнение, че теорията на ненападението не може да бъде спазвана безгранично. В случая с Тибет будистите се надяват китайските управници да бъдат принудени да се оттеглят при настъпване на политически хаос. За Хуитци вярата в ненасилието изглежда като надеждата на слабите, които не притежават армия. Нека други да водят война. Подобно противоречиво поведение той обяснява с факта, че тибетците не убиват сами животни, но с удоволствие купуват и консумират месо от небудистки месари.

Като оставим настрана ахимса, за Далай Лама има и други, реалистични причини да се придържа към принципа на ненасилието в случая с Китай. Той е наясно, че и най-смелите тибетци не могат да постигнат нищо срещу китайското господство. Обаче дълбоко го развълнува разказа, както сам описва в биографията си, с каква самоотвержена смелост 1958 г. тибетски партизани нападнали превъзхождащата ги китайска армия.

„Будаистът” ШопенхауерВекове наред Европа е имала само бегла представа за будизма. Първите, все още доста

неточни знания за него, идват от мисиониращи йезуити. В Германия Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1717) е бил първият, който се е занимавал с будисткото учение, макар някои неща да е тълкувал погрешно. Мартин Бауман е на мнение, че не само при Лайбниц, а и при следващи мислители и поети от Кант до Ницще са възникнали много недоразумения заради „оскъдните източници”. Всички те са тълкували будизма като учение за „нищото”, в което най-вече се говори за страданието (Мартин Бауман, Немски будисти, 1993).

Чрез произведенията на Артур Шопенхауер (1788-1860), който сам се нарича „будаист”, все повече кръгове започват да се интересуват от учението на Буда. Шопенхауер вижда в будизма потвърждение на собствените си убеждения. Той е и първият немец, който е поставил в дома си статуя на Буда. В началото на 20-ти век в академичните кръгове се развива самостоятелна „Немска будология”. Сега вече възникват и германските будистки общества.

Първите будисти в Германия са немци, а не азиатци. Те се стремят, ровейки се в безброй будистки писания, да открият „първоначалното учение” на Буда. За тях решаващо е писаното слово. Будизмът им изглежда като „религия на разума и на хуманизма”, която те противопоставят на все по-догматичното християнство. Философи, творци на изкуството и писатели наблягат на будистката етична система и дълбокото мъдро учение – свещенослужители и политици говорят за „унищожителен нихилизъм” и „безнадежден песимизъм”.

Ново начало за будизма?През 1952 г. орденът Ария-Майтрея-Мандала (АММ) се настанява в Германия. Той е

основан 1933 г. от немския лама Анагарика Говинда (Л. Е. Хофман) Орденът не се позовава на определена историческа будистка школа, а иска да разпространи на Запад будизъм с ориентация в бъдещето. Затова той се осланя особено на Буда Майтрея, който тепърва трябва да се появи, и се надява на „големия шанс да постави ново начало на будизма на Запад”. С помощта на религиозни будистки упражнения всеки трябва да може да навлезе във „вселенско дълбочинно

www.spiralata.netwww.spiralata.net 46

Page 47: Dalai Lama

съзнание”. Лама Говинда иска да обедини основните точки на различните школи. От 1958 г. насам всички будистки общества в Германия са представяни от Германския будистки съюз (DBU). През 1991 г. това са общо 27 организации и групи. Азиатците досега не са се присъединили към съюза. В момента Германия наброява около 20 000 германски и 40 000 азиатски будисти.

През 60-те години в САЩ избухва истинска дзен-бомба, която се усеща и в Германия. Разпространяват се книгите и психологическите тълкувания на дзен-будизма на Д. Т. Сузуки, Ерих Фром и Карл Юнг. Книгите на йезуитския свещеник Х. М. Еноймия Ласал, както и на Карлфрид граф фон Дрюкхайм будят интерес към дзен-медитацията. С хипи-движението идва Бийт-Дзен и новото увлечение по всичко индийско. През 70-те и 80-те години се създават все повече групи, които вече не залагат на политическата промяна на обществото, както е било през 68-ма година, а на собствения си душевен мир.

Тибет и ЕвропаСлед бягството на Далай Лама и други висши духовници през 1959 г. тибетският будизъм

започва да се разпространява и в Германия. През 50-те години австриецът Хайнрих Харер събужда в Европа жива съпричастност към далечната страна в Хималаите чрез впечатляващото описание на седемгодишния си престой в Тибет. 1966 г. Далай Лама изпраща Геше Лобсанг Даргай в Мюнхен за напътствие на монголските калмюки.

За около 20 000 тибетци, живущи в Швейцария, през 1968 г. се освещава манастирско-тибетската организация в Рикон, ръководена от Геше Рабтен, личния съветник на Далай Лама, до неговата смърт през 1986 г. Понеже тибетците са скромни и адаптивни хора, те добре се приспособяват в Швейцария, успявайки да съхранят традициите си. Младите тибетци срещат по-големи трудности. Често те не говорят тибетски и трябва в летни курсове да бъдат обучавани на езика си на Монт Пелерин. Някои от около 500-те тибетци, осиновени от швейцарски семейства, стават наркомани, а други избират самоубийството. През 1973 г. Далай Лама пътува за първи път за Европа. През 70-те години ламите започват да откриват и в Германия тибетски центрове и да държат лекции. Многоцветните и благозвучни богослужения привличат особено млади и образовани хора.

Мартин Бауман смята, че Германия в началото на 20-ти век се е занимавала най-вече с будистката философия. През 60-те години нараства интересът към медитацията. Така в началото интересът е бил насочен предимно към „Малката колесница”, а после и към ‘Великата колесница”. Напоследък отзвук получава особено тибетската „Диамантена колесница”.

През 80-те години будистки групи в Германия започнаха да пренасят светогледа си в природозащитното движение. Те критикуват – като някои други – поведението на хората в консуматорското общество като „жажда, подвластна на заслеплението” и изискват „радикалното поемане на отговорност отстрана на всеки отделен индивид”. Особено масовото отглеждане на животни и вивисекцията са несъвместими с будистката етика, която поставя човека и животните наравно.

Духовна криза на ЗападГолемият отзвук, който будисткото учение получава в Европа и Америка, е знак за

нарастващо смесване на културите. Но големият интерес към будизма отразява и духовната криза на Запада. Корените на тази криза могат да се открият още в Просвещението. През XIX век песимистичният светоглед на Шопенхауер впечатлява много негови съвременници. Той е убеден, че световната история е безсмислена и поражда истинска песимистична вълна в европейската литература. Шопенхауер отрича волята за живот и копнее, повлиян от будизма, за Нирвана. Днес обаче знаем, че будистките му представи не отговарят изцяло на учението на Гаутама.

И Ницше вижда още преди сто години в своята „Воля за власт” нахлуването на нихилизма. „Какво означава нихилизъм?” – пита той и си отговаря: „Обезценяването на най-висшите ценности. Липсва целта. Липсва отговорът на въпроса „Защо”... Целият идеализъм на досегашното човечество е на път да се преобърне в нихилизъм – във вярата в абсолютната липса на ценности, т.е. в безсмислието.”

www.spiralata.netwww.spiralata.net 47

Page 48: Dalai Lama

След Втората световна война се налага материалистичното мислене и допълнително задълбочава духовната криза. В западното общество на благополучието с изявения му индивидуализъм и субективизъм, с копнежите и мечтите му за самоосъществяване, все повече се шири чувството на празнота и безсмислие. „Днес страдаме от „невротичен нихилизъм”, който се проявява в алкохолизъм, наркомания и криминални деяния, казва Волфганг Краус. Забързаността, стресът и самотата вземат все по-големи размери в масовото общество (Волфганг Краус, Нихилизмът сега).

Супермаркет за сектиХристиянските църкви явно не могат да приемат тези предизвикателства и да им се

противопоставят чрез вътрешно обновление. Нека да прибавим и отношението на институциите към църквите, което се променя с движението от 68-ма година. Макар новорелигиозните секти да не са преобладаващи на брой, те засилват чувството, че в супермаркета на религиите и сектите предлагането е прекалено голямо. Религиозната идентификация значително се затруднява. „Има хора, които са едновременно католици, участват в трансцедентални медитации и се ориентират по хороскопи”, твърди в разговор с авторката евангелският социо-етолог Роланд Кампихе от Лозана.

Това объркване се използва от много секти с нови ръководители и гурута. Те обещават на търсещите смисъл в живота ориентация и откриване на себе си чрез уж „нови езотерични учения”. Така привържениците им с удоволствие се оставят да бъдат въведени и в тибетския будизъм с неговите тантри и мантри в рамките на „синкретичния миш-маш”: карма-кола, Г - мета. Гонсар Ринпоче, ръководителят на духовния център на Монт Пелерин, споделя по този въпрос: „Такива неща нямат особена полза и нямат нищо общо с истинското духовно развитие. При нас на преден план стои етиката, не езотериката.”

Много хора се чувстват самотни и изоставени в съвременното масово общество. Те се оставят да бъдат завладени от мнимото дълбоко усещане на принадлежност към групата, обещавано от сектите. Често обаче заплащат за „душевното приключение по пътя към щастието” с пълна зависимост и раздяла със семейството и приятелите. В някои случаи поклонниците получават тежки психически разстройства. Понеже все по-често новите религиозни движения се свързват с будизма, будистите многократно се дистанцират от псевдобудистките секти. Те с право се противопоставят на опитите будизмът да бъде разглеждан като секта или религия за младежта.

Инициация в калачакраОбщественото внимание предизвиква инициацията в калачакра, която Далай Лама е

изпълнявал над 25 пъти. Различни тибетски лами критикуват честото и впечатляващо изпълнение на този ритуал. Понятието калачакра (колело на времето) се отнася както за едно божество, така и за една тантрическа книга. В нея се говори за родения от самосебе си Пра-Буда (Адибуда), от който се е зародило всичко. Калачакра е част от тантрическия будизъм, смисълът му е неразбираем за непосветените. Изпълнението на ритуала има за цел да накара противоречията в този свят да се стопят и да отвори път към безформието на Нирвана. Тази представа съответства на копнежа на много хора на Запад, които по този начин се надяват да преодолеят често болезненото фрагментиране във всички области на живота.

Критичните гласове са на мнение, че било наивно и далече от действителността да се мисли, че с лека ръка, с малко мирис на ароматни пръчици и малко медитация и безмесна диета човек може да се издигне над земната мъка и да навлезе в блаженството на Нирвана.

Но различните тибетски лами не забелязват колко малко се връзва взискателният будистки път, етиката и поемането на отговорност за самия себе си със западната медийна повърхностност. Това в особена степен важи за холивудските звезди, чието занимание с будизма не винаги е освободено от показност. „Будизъм лайт” едва ли спасява от самсара, мъките на битието. От будистка гледна точка привидната религиозност ражда лоша карма, която води не до спасение, а до заплитане на страданията.

По плодовете ще ги познаете

www.spiralata.netwww.spiralata.net 48

Page 49: Dalai Lama

Екзотерични движения като New Age също смятат, че могат да намерят отговори на духовната криза на Запада с послания от Далечния Изток. Източната духовност и опит да се развие планетарно съзнание щели да доведат до одухотворяване на „новото човечество”. Тези хора смятат, че този нов, задълбочен и одухотворен светоглед може да измести повърхностния и празен свят на консуматорството (Пазаруването носи щастие!). Наследената от Декарт и Нютон механистична представа за света трябвало да се замести с цялостна представа за вселената. Бог се превръща в принцип на живота, в първичната енергия в Космоса.

Понеже се надяват да открият в медитацията хармония и мир за целия свят, за привържениците на това движение политическата активност често изглежда излишна. Растящата криза в околната среда се преодолява с ново чувство за единство с природата и представата за глобална взаимовръзка. В спиритуалността на New Age също се търси връзката с будизма.

На фона на големите предизвикателства в областта на политиката и екологията тези движения са обединени от липсата на съзнание за наличните проблеми и недостатъчна самокритика. „С новото очароване от света и с колаж от далекоизточни учения и мъдрости, квантова физика и медитация не можем с нищо да повлияем на кризите”, пише Ханс-Йоахим Хьон в Енциклопедия на сектите, особените групи и светогледи (Lexikon der Sekten, Sondergruppen und Weltanschauungen).

Предшественик на много от тези движения е създадената от Елена Блаватска през XIX век теософия. Нейният „езотеричен будизъм” е смесица от Христос, Бог Мейтрея, Будата на бъдещето, и голямото бяло братство за настъпващата епоха на водолея. „Всички тези теории са прекрасни, но доказателство за това, дали наистина са помогнали на един единствен човек или само служат на егоизма му, се показва в неговите добри дела”, отбелязва Карл-Фридрих фон Вайцзекер в разговор с авторката на тази книга.

Буда-манияВ съседната на Германия Франция е избухнала същинска Буда-мания. Макар Франсоа

Жакмар, издател на „Пътеводител в тибетския будизъм”, да говори за най-много 10000 френски будисти, според други публикации около 600 000 французи били обхванати от „Буда-манията”. Дори католическата църква започва да се тревожи от този факт. Модният интерес към будизма е бил предизвикан от филма на Бернардо Бертолучи „Малкият Буда”, уж заснет с благословията на Далай Лама, в който режисьорът по свой начин разказва живота на Буда.

Малко преди премиерата на филма Далай Лама посещава Франция. Много медии, сред които дори и модни списания и ежедневници, отбелязват това събитие и се опитват да продадат Далай Лама като част от станалия мода будизъм. Кой знае, дали скоро време няма от мода да се тръгне за Тибет. Писателят Жан-Луи Серван-Шрайбер обобщава представата си за света така: „Това е моята духовност – коктейл от софт-будизъм и щипка хумор”.

Любов и състраданиеДалай Лама винаги повтаря, че няма за цел да „будизира” Запада. Той е убеден в това, че

християнството и в бъдеще ще си остане религията на Запада. Много от новите религиозни движения не могат да се позоват на Далай Лама, който се застъпва за диалога между религиите, но не признава никаква нова обща и неясна световна религия. Политическото му чувство за отговорност спрямо потиснатия тибетски народ го кара да участва в тежкия бранш на политиката. Днес той се смята за един от най-великите будистки учители за всички времена.

Далай Лама казва, че западният човек в особена степен може да научи от будизма и неговите различни техники на медитация да се упражнява в любов и състрадание, да не причинява никому зло и да помага на ближните си. „Няма значение дали сме политици, предприемачи, комунисти, учени, инженери – щом с дейността си въздействаме върху обществото, от решаващо значение са любовта и състраданието. Всеки от нас е отговорен за цялото човечество.”

www.spiralata.netwww.spiralata.net 49